Освен външен дълг в размер на 10,6 млрд. долара управлението на БКП до 10 ноември 1989 г. натрупва колосален вътрешен дълг, с който отново тайно от обществото запълва (дотира) дупките на нерентабилните производства, които изкуствено поддържа, покрива разходите за заплати в селското стопанство, финансира капитални вложения за капитално строителство, плаща квотата си в съветския проект за газопровода „Ямбург-Западна граница на СССР” и др.

Част от средствата, с които комунистическото управление използва неявно (скрито) са спестяванията на милионите отрудени български граждани в Държавната спестовна каса (ДСК). Нерядко през годините на прехода по различни поводи се е повдигал въпроса за източването на спестявания на хората от ДСК, но почти никъде няма да откриете ясно и подкрепено с документи обяснение на цялата тази машинация.

Сайтът desebg.com публикува серия от документи, които показват несъстоятелността на управлението на БКП, което, за да крепи властта си след 1985 г. създава огромна черна дупка на вътрешен дълг, който надхвърля външния и е в размер на 26,5 млрд. лв.

В тези документи са посочени и случаите на източване на ДСК, което започва от 1966 г., когато лидерът на БКП Тодор Живков, по това време и министър-председател, за първи път посяга на спестяванията на българите в спестовната каса.

Тайните споразумения между Министерството на финансите (МФ) и БНБ, а след създаването на Министерството на икономиката и планирането (сляло в едно мегаминистрество финансовото и икономическото ведомства)  през 1987 г. и БНБ са далеч по-слабо познати от документацията за външния дълг.

Архивните материали недвусмислено показват, че БКП (както впрочем и нейните наследници) има склонността да управлява чрез тайни заеми, създаващи спиралата на непосилни дългове и в същото време да манипулира и лъже обществото за истинското положение на България, приписвайки си успехи и завоевания, чиято реална цена българите плащат след краха на комунизма в годините след 1989 г.

Документите за създаването на вътрешния дълг след 1985 г. включват:

• Споразумителен протокол от 20 август 1986 г. между МФ и БНБ за предоставяне на 225 млн. лв. от ДСК;
• Допълнение към Споразумителен протокол от 20 август 1986 г. между МФ и БНБ за допълнително предоставяне на 175 млн. лв. от ДСК;
• Споразумителен протокол от 16 юни 1987 г. между МФ и БНБ за предоставяне на 400 млн. лв.;
• Споразумителен протокол от 14 декември 1987 г. между МФ и БНБ за предоставяне на 143 млн. лв. за покриване на недостига на фонд „Работна заплата” на селскостопанските организации;
• Споразумителен протокол от 17 декември 1987 г. между МФ и БНБ за предоставяне на 300 млн. лв. безлихвен заем;
• Споразумителен протокол от 16 юни 1987 г. между МФ и БНБ за предоставяне на 400 млн. лв.;
• Споразумителен протокол от 16 юни 1987 г. между Министерството на икономиката и планирането и БНБ за предоставяне на 1,5 млрд. лв. в това число 600 млн. лева от ДСК;
• Споразумение от 10 февруари 1989 г. между Министерството на икономиката и планирането и БНБ за предоставяне за начина на погасяване на вътрешния дълг;
• Справка за държавните дългове на републиканския бюджет към банките на 31 декември 1988 г.;
• Споразумителен протокол от 29 юни 1989 г. между Министерството на икономиката и планирането и БНБ за предоставяне на 800 млн. лв., в това число 500 млн. лв. от ДСК;
• Споразумителен протокол от 6 септември 1989 г. между Министерството на икономиката и планирането и БНБ за допълнително предоставяне на 280 млн. лв.;

Документите са част от огромната архивна документация, събрана от следствието и прокуратурата по дело №4/1990 г. за разследване на причините за икономическата катастрофа на БКП. През 2007 г. разследващият журналист Христо Христов получава достъп до него от главния прокурор и в резултат на проучването на над 1300 това материали, съхранили информация за икономиката на България в периода 1960-1989 г. написва и издава книгата „Тайните фалити на комунизма” (изд. „Сиела”, 2007 г.). В нея въпросните документи са цитирани за първи път. Сайтът desebg.com днес ги прави достъпен онлайн.