|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Тодор Живков – комунистът милионер. Част 7: Системата на правоимащите ПДФ Е-мейл
Рубрики - Живков & социализЪма
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 20 Август 2012 09:27

Сайтът desebg.com публикува поредица посветена на една малко позната страна от живота на Тодор Живков – финансовите му придобивки по време на управлението му. В нея ще бъде отделено място, както на средствата, които той получава като партиен и държавен ръководител, така и от хонорари за издадените му съчинения.

Ще бъде припомнена и системата на правоимащите от комунистическата върхушка, която той изгражда.

В част 1 се разказва за получените от генералния секретар на БКП над 1,8 млн. лв. хонорари за издаваните от негово име трудове.

Част 2 е посветена на механизма, по който Живков е придобил тези значителни средства.

Част 3 разкрива подробности от „кухнята” на подготовката и авторите на материалите, които лидерът на БКП чете от свое име, а впоследствие прибира и солидни хонорари при издаването им в томове събрани съчинения.

В част 4 се публикуват разказа за последното 39-томно издание на Живковите „Събрани съчинения” и признанията на бившия генерален секретар пред  прокуратурата по дело №1 през 1990 г. .

В част 5 се разказва за заплатите, които Живков е получавал в качеството си на главсек, председател на Държавния съвет и народен представител.

В част 6 ще откриете как Пето управление на ДС, известно повече като УБО, се е грижило за фамилията Живкови.

Част 7 е посветена на системата на обслужване на комунистическия елит от УБО, която Живков изгражда.


Текстът е част от книгата на разследващия журналист Христо Христов  „Тодор Живков. Биография” (2009). Той е единственият, работил с архива от над 100 тома по дело №1 срещу Живков и дело №4 за причините за икономическата катастрофа на БКП.

 

Освен физическата охрана на комунистическата върхушка Пето управление на ДС (Управление безопасност и охрана, УБО) обезпечава пълното обслужване и снабдяване на един привилегирован кръг – от членовете на Политбюро, през членовете на Министерския съвет до висшите ръководители на Държавна сигурност.

Управлението строи апартаменти и вили и ги поддържа. Бюджетът, с който УБО прави всичко това, е държавен. Живков осигурява на тази върхушка охолен живот, харчейки стотици милиони левове и валута. Само за една година в средата на 80-те години бюджетът на управлението е близо 100 млн. лева.

Началото е през 1956 г., когато с решение на Политбюро УБО е натоварено с отговорната задача да се грижи за правоимащите – то е задължено да им осигурява жилища, да поеме прехраната и охраната им. Самият Живков признава:

„Когато станах първи секретар на ЦК на БКП заварих УБО, което беше създадено още по времето на Димитров и Червенков. Това управление е създадено да обслужва Министерски съвет и ЦК по охрана и безопасност. Аз заварих УБО да обслужва всички членове на Политбюро с безплатна храна, автомобили и други.”

 

Системата на обслужване на комунистическия елит

Системата за задоволяване на комунистическия привилегирован елит обаче се развива с най-малките подробности при управлението на Живков. Ето как главният счетоводител на УБО Георги Георгиев описва параметрите на тази всеобхватна дейност пред прокуратурата през 1990 г.:

„Обслужването имаше определена тенденция на нарастване – както на обхвата, така и на обема. Основните направления на обслужване бяха: ремонтно-строителни работи по жилища и вили, които правоимащите изграждаха, като се започне от проектирането до предаването на обекта; поддръжката на изградените вече обекти – ремонт, боядисване, преустройства, ВиК; комунално битови услуги, свързани с поддържане на наличното имущество, закупуването на ново имущество, както от страната, така и от чужбина, направата на мебели по поръчка и друго обзавеждане в работилниците на УБО; извършване на транспортно обслужване с автомобили на УБО, доставка на лични автомобили, както социалистическо производство, така и от капиталистически страни по предварителна заявка и поддържането им.

Осигурявахме хигиенни работнички, камериерки за поддържане на вилите и домовете, перални услуги, химическо чистене, бръснаро-фризьорски услуги, предоставяне на наш жилищен и вилен фонд с обзавеждане за ползване заедно с принадлежащите паркове и градини. Поддържането им също се извършваше от УБО. Извършване на тапицерски услуги, шиене на пердета, обкантяване на килими, пердета и други.

Осигурявахме производство на хранителни продукти – меса и местни произведения, плодове и зеленчуци, произведени по традиционни технологии – с естествена тор, без никакви химикали и с провеждане на системен лабораторен контрол. Тези хранителни продукти се осигуряваха в прясно или преработено състояние – по желание. Заплащането от правоимащите се извършваше на базата на определените единни държавни цени на дребно, независимо от тяхната себестойност. Разликата между цената на дребно и себестойността за някои продукти е значителна и тя оставаше за сметка на бюджета на управлението. Ежегодно тази дотация възлизаше на 500 000 до 700 000 лева.

Осигурявахме също така почивното дело и санаториалното лечение на правоимащите в почивните домове и резиденции на УБО. Пребиваването в двата балнеосанаториуми в Хисар и Наречен бяха безплатни за правоимащите, а всички разходи се поемаха за сметка на УБО. В Евксиноград почивките се заплащаха 60 процента от правоимащите, а останалите 40 процента от УБО. Там почиваше само висшият ешалон.”

 

Храната на правоимащите

Храната заема специално място в обслужването на комунистическия елит. УБО създава специално производство на определени храни – от плодове и зеленчуци до първокласно месо. В три стопанства на УБО – „Врана”, „Евксиноград” и „Кричим” – се произвежда селскостопанска продукция по традиционни технологии да задоволява потребностите на правоимащите, както и провежданите мероприятия с делегации и чуждестранни гости.

„Храната се осигуряваше или от стола в Княжево, или в стол-ресторанта на хотел „Рила”, или се разнасяше по домовете. Най-фрапиращ случай с разликата между себестойност и цена беше по отношение на произведените ягоди в стопанство „Врана”. Фактическата себестойност на оранжерийните ягоди достигаше  над 40 лева за килограм, докато ние ги продавахме съобразно бюлетините на „Булгарплод” за цената на тези плодове, които достигаха до 2 – 2,50 лева за килограм. Подобни аномалии се получаваха с оранжерийните домати и други зеленчуци, с колбасите и с млечните произведения”, посочва главният счетоводител на УБО Георги Георгиев.

 

Комплексът „Рила”

Специално място в обслужването на правоимащите заема комплекса „Рила”, създаден в центъра на столица в близост до основните партийни и правителствени институции. Освен с ограничен достъп той се слави с това, че в него може да бъде намерено всичко онова, за което обикновените българи дори не могат да си представят, докато висят на традиционните за комунизма опашки в магазините за хранителни или други дефицитни стоки. В „Рила” работят два ресторанта за правоимащите. По указание на Секретариата на ЦК на определена група правоимащи храната се подготвя и доставя по домовете. Годишната консумация в столовото хранене за 1988 г. възлиза на около 120 000 лева, а разкрития щанд за продажба на хранителни стоки годишно реализира около 1,1 млн. лева. Началникът на УБО ген. Георги Милушев дава обяснява:

„Особените функции на комплекса „Рила“ бяха публична тайна поне за София. Хората говореха със завист и негодувание за този малък остров на благоденствието, скрит от погледите на простосмъртните с плътни пердета. Но вероятно и най-жлъчните одумвания не са отгатвали мащаба на предприятието, не са подозирали какъв перфектен готвач и снабдител бе военизираният отряд, наречен УБО.”

Генералът дава за пример оборота на комплекс „Рила” през 1988 г. в размер на 1 312 000 лева. От тях в стол-ресторанта е консумирана готова храна за 110 000 лева, т.е. около 8 на сто. Готова храна е разнасяна по домовете – за 150 000, или 11 процента. Останалите 1 062 000 лева – 81 процента – са изразходвани за продажба на хранителни продукти. Ето какво е продал столът „Рила“ само за седмица (1-9 юни 1989 г.): 911 кг деликатесни колбаси, 604 кг домати, 447 кг краставици, 1435 кг череши, 860 кг ягоди и др.

„Той се бе превърнал в специален снабдител на този привилегирован контингент. Тези, които благоволяваха да дойдат „на крак“ в ресторанта, бяха много по-малко от другите, на които УБО всекидневно зареждаше канчетата и ги разнасяше по домовете. Специални коли, поддръжката им, заплатите на шофьорите, горивото и т. н. Бяха за сметка на управлението. Върху цената на храната не се правеше никаква надценка. Особено възмутително бе, че повечето от „транспортните клиенти“ бяха млади семейства на „правоимащите“. Продуктите, разбира се бяха първокласни: деликатесни колбаси, хубаво месо, ранни краставици и домати, първите ягоди, грозде и праскови... А цените – като във всеки магазин“, заключава генералът. Той обаче уточнява:

„Задължение на УБО бе да храни, снабдява и обслужва не друг, а висшия ешалон, т. е. двадесетина души. Но на практика на яслата на специалното снабдяване беше целият номенклатурен апарат на ЦК на БКП, Държавния съвет, Министерският съвет с техните семейства и доста други, за които имаше специално разрешение на ЦК. Нека никой не се заблуждава, че „най-правоимащите“ ползваха услугите на комплекса „Рила“. За тях бе създаден отделен стол и снабдяване в комплекса на „Панорамен път“. Там всичко преминаваше през предварителен лабораторен анализ.”


СЛЕДВА: Парите на правоимащите

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Лагерът "Белене" - памет

Банер

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов