Утре, 28 септември 2024 г., фондация „Програма достъп до информация“ (ПДИ) ще връчи за 22-ри път своите годишни награди в международния ден на правото да знам. Създадената през 1996 г. неправителствена организация отличава с положителни награди „Златен ключ“, както активни граждани, журналисти и неправителствени организации, ползващи активно достъпа до обществена информация, институция, прилагаща закона, така и отличава с отрицателни награди „Завързан ключ“ и „Катинар“ държавни институции, които не спазват Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). По този повод сайтът desebg.com предлага интервю на журналиста Христо Христов с изпълнителния директор на ПДИ адвокат Александър Кашъмов. Той е завършил право и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е във Великобритания и САЩ. Работи в областта на човешките права и по-специално правото на достъп до информация от 1997 г. Носител е на наградата „Адвокат на годината“ за 2008 г. на списание „Правен свят“. През 2014 г. е избран за член на управителния съвет на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията. Дългогодишен ръководител на правния екип на ПДИ, а от 2023 г. е неин изпълнителен директор.

Г-н Кашъмов, утре фондация „Достъп до информация“ връчва своите годишни награди за 22-ри път. Те отдавна са се превърнали в традиция и имат дълга история. Бихте ли припомнили каква е тя и защо точно на 28 септември е церемонията по връчването им?

– Точно така, ще връчваме наградите за 22-ри път. Правим това на 28 септември, защото тогава е международният Ден на правото да знам. Припомням, че този Ден беше учреден в София през 2002 г. на международна конференция, организирана от фондация „Програма достъп до информация“ (ПДИ). Тогава присъстваха неправителствени организации от цял свят и се взе решение тази дата – 28 септември – да стане дата, на която да отбелязваме правото на достъп до информация. И тази дата бе призната като дата на всеобщия достъп до информация в целия свят. Тя се превърна в празник и през 2015 г. бе призната от ЮНЕСКО, а през 2019 г. бе призната и от ООН. Така че това, което ние създадохме преди 22 години с колегите от други страни, функционира, работи и живее. Утвърждаването на международния Ден на право да знам допринесе за приемането на общо 140 национални закона за достъп до информация по свята. Когато ние започнахме работа, техният брой бе не повече от 25, българският закон е приет през 2000 г. Тези цифри показват много добре колко сериозен е бумът на достъпа до информация и как този процес се е утвърдил през годините.

Каква е равносметката за изминалите 22 години от влизането в сила на българския Закон за достъп до обществена информация? Каква беше обстановката тогава и каква е сега?

– Вашият въпрос кореспондира с един друг въпрос, а именно в каква посока се движи нашето общество. Както казах българският Закон за достъп до обществена информация бе приет през 2000 г. Когато се вгледаме в такива по-дълги периоди от време, какъвто е 24-годишният период, в който функционира ЗДОИ, ние виждаме колко огромен път сме изминали напред.

През 2000 г. малцина знаеха за съществуването правото на достъп до обществена информация, защото то не бе утвърдено като ценност у нас. Сега мога да посоча, че имаме една постоянна величина от между 10 000 и 15 000 души, които всяка година ползват ЗДОИ. Това говори много и е показателно за огромното значение на този закон и от неговата необходимост. Много заявления подават граждани, журналисти, неправителствени организации. Представителите на българския бизнес също са ползватели на закона.

Ще отбележа и нещо друго. През изминалите години държавните институции се развиха значително в посока на достъпа до обществена информация. Преди 24 години нямаше публични бюджети. Беше голяма мъка да се получи достъп до бюджет или финансов отчет от държавна институция. Днес това вече не е проблем. Гражданите получават достъп до огромен обем от документи по силата на ЗДОИ. Без съмнение това доведе до голям напредък по отношение на прозрачността и отчетността в държавата.

Тук ще припомня, че имаме достъп не само до актуална документация на държавните институции, но и до такива важни архивни масиви, какъвто е архивът на бившата Държавна сигурност. Не мога да не отбележа, че вие като разследващ журналист проявихте невероятна активност и последователност за отваряне на архивите на ДС и то много преди да бъде приет Закона за досиетата от 2006 г. Водихте успешни дела с помощта на ПДИ срещу МВР (министър Георги Петканов, НДСВ) и срещу Националната разузнавателна служба (директор ген. Кирчо Киров) за достъп до ключови архивни документи по случая с убийството на българския писател Георги Марков през 1978 г. в Лондон от Държавна сигурност с помощта на КГБ. Разкриването на истината за близкото комунистическо минало нямаше да може да стане без ЗДОИ.

А тази истина ако не се знае от следващите поколения българи няма как те градят чисто бъдещето си, защото то може да се гради само върху истината. Същото значение на правото за достъп до обществена информация може да кажем, че е валидно и за много други области от обществения живот – за икономиката, за държавните поръчки, здравеопазването, в битката срещу корупцията и др. Законът за достъп до обществена информация съществено промени нивото на прозрачност в българските институции и същевременно даде много сили и увереност на гражданите, журналистите и неправителствените организации. Ситуацията е коренно променена. Ако навремето на хората им се налагаше да се молят на държавните институции за каквато и да е било информация, днес те с увереност подават заявления и знаят, че държавните институции са длъжни да им отговорят по закон. Институциите от своя страна станаха по-дисциплинирани и отчетни.

Мисля, че няма да е преувеличено ако кажем, че ЗДОИ и фондация „Програма достъп до обществена информация“, която е основен застъпник и разпространител на правото за достъп до обществена информация, допринесоха за публичността и прозрачността в българското общество за изминалите 24 години.

– Присъединявам се към изразеното от вас мнение. Но това не е само по линия на ЗДОИ. Фондацията ни повлия и на други процеси: отварянето на досиетата на бившата Държавна сигурност, за достъпа до Търговския регистър, за качването на Държавен вестник в електронен вид в интернет и др.. Това са само част от примерите за нашата дейност по отношение на законодателството за това да бъдат отворени такива „тъмни стаи“ в държавата, които са били затворени с десетилетия.

Вие извършвате и Мониторинг на държавните институции по отношение на изискванията и прилагането на ЗДОИ.

– Да, ние провеждаме Рейтинг на активната прозрачност на институциите в България по определена методология. Тук трябва да отдадем дължимото на съоснователя и дългогодишен изпълнителен директор на ПДИ д-р Гергана Жулева, която има съществен принос, както за цялостното развитие на организацията в национален и международен план, така и конкретно за създаването и развиването на методологията на това проучване. Освен оценката на степента на прозрачност на институциите ние извършваме класация според получените резултати и така се вижда кои институции са добри в прилагането на ЗДОИ, кои има още какво да постигнат. Рейтингът също се оказва един много важен инструмент, тъй като ние провеждаме това проучване повече от 10 години и го представяме публично. Това кара самите институции да се съревновават помежду си кой да се представи по-добре в процеса на достъпа до обществена информация и прозрачността и отчетността.

Говорихме за положителния ефект, който донесе правото на достъп до обществена информация, обаче, за да сме обективни трябва да подчертаем, че през изминалите години имаше и опити ЗДОИ да бъде изменян в погрешна посока, водеща най-малко до ограничаване на това право. Иска ли им се на някои политици законът да не функционира в сегашния си вид?

– Това е факт. Бяха внасяни поправки в ЗДОИ, които не бяха в посока на повече прозрачност или облекчаване на процедурата за достъп. Смятам, че ЗДОИ, както нашите най-възрастни заявители през годините го наричаха „Законът на гражданите“, се оказа много мощно средство на активните хора в обществото. Чрез закона гражданите успяха образно казано да поставят в подчинение държавните институции. Това, разбира се, няма как да се хареса на част от държавните институции. Има ги както онези прекрасни служители в институциите отличници по прилагането и използването на ЗДОИ, но ги има и онези, които има какво да крият, искат да го крият и са готови да не изпълняват закона, за да не се разбере как се харчат обществените ресурси, как и в какви ръце са отишли обществените поръчки и т.н.

Едно такова негативно изменение на ЗДОИ без малко щеше да бъде прието от парламента през 2023 г. То беше изключително проблематично. В него се предвиждаше да се въведе доказване на правен интерес за информацията, която заявителят иска, да се доказва свързаност с мястото, ако става примерно дума за някаква община и т.н. С едно такова изменение, което беше внесено от група не толкова разпознаваеми депутати от ГЕРБ и веднага подкрепено от народни представители от други парламентарно представени партии, щяхме да останем зад държавите от Третия свят. Този опит обаче бе спрян благодарение на активната гражданска реакция – подкрепата на около 200 неправителствени организации, на известни общественици, на медийната кампания, подкрепата на международни организации като „Репортери без граници“, които застанаха зад становището на фондация „Програма достъп до информация“.

Наградите, които ПДИ връчва са поощрителни, но прави впечатление, че с всяка година се запазва високо ниво на конкуренция във всяка една категория. Сред тазгодишните номинации в категория „Гражданин, използвал най-активно ЗДОИ“ ми направи много силно впечатление участието на две фигури, които са от съдебната и лекарската гилдия в лицето на съдия Владислава Цариградска и д-р Елена Георгиева – Иванова. Съдия Цариградска от Окръжен съд Плевен нашумя със скандала с манипулирания избор на членове на съдийската колегия във ВСС, а д-р Георгиева – Иванова води битка срещу нередностите, извършвани от ръководството на СБАЛАГ „Майчин дом“.

– Това е много интересен феномен и аз смятам, че тези две фигури сред тазгодишните номинации се открояват. През последната година и половина съдия Цариградска се превърна в знаме в борбата на обикновените съдии за прочистване на гилдията от нечестности и непочтени практики. Втората фигура е тази на д-р Елена Георгиева – Иванова, която е един достоен лекар и също се бори да постигне по-голяма почтеност и за отстраняване на порочни практики в сферата на болничното лечение. Тя има зад гърба си подкрепата на много свои колеги. Двете номинации всъщност показват колко силен инструмент е правото на достъп до информация в ръцете на активните граждани в борбата с непрозрачни практики, корупция и в крайна сметка за справедливост.

В разговора ни вие засегнахте тоталитарното комунистическо минало. Интересното е, че тази година сред номинираните в категория „Неправителствена организация“ е Гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, която обединява бившите лагеристи в лагера „Белене“ по време на насилствената смяна на имената на българските граждани от турски произход и техните близки. Какъв е казусът? Това са хора, които търсят информация от прокуратурата за престъпления, извършвани по време на насилствената асимилация на турското малцинство от режима на БКП.

– Казусът е много особен и когато човек се задълбочи го побиват тръпки, защото се отнася до едно от най-тежките престъпления срещу български граждани, а именно насилствената смяна на имената на българските турци през 1984-1985 г. Припомнянето на това престъпление е много важно, защото и сега под маската на псевдо патриотизъм в България някои, включително и политически фигури се опитват на провокират насилие и омраза в обществото, каквато мислихме, че след случилото се по време на тоталитарния комунистически режими няма повече да има.

Това сдружение търси активно и упорито информация за това какво е направила българската прокуратура за установяване и разследване на престъпления по време на насилствената асимилация и след това при мирните протести през май 1989 г. и последвалото принудително изселване на близо 360 000 български граждани от турски произход, наречено от режима „Голямата екскурзия“.

Това на което се натъква и открива сдружението на бившите лагеристи от „Белене“ и техните близки в иначе формално дадените отговори по ЗДОИ от прокуратурата е едно огромно нежелание да се отваря тази страница. Вероятно зад това нежелание се крие умишлено бездействие за установяване на престъпления и преследване на виновни лица. Фактът, че се получават отговори, от които става ясно, че са унищожавани някакви документи по не съвсем ясни критерии, че прокуратурата не може да намира информация по ключова дума „възродителен процес“ в своите собствени преписки и какъв е резултатът от тях – всичко това показва, че или прокуратурата изобщо не работи или не желае да работи по този казус. А този казус е казус за защита на основни човешки права. И по него трябва да се получи финален резултат, който опира до въпроса за справедливостта. А това ще стане, когато видим, че институциите са си на мястото и правозащитната система работи. В противен случай се получава безнаказаност и вместо правосъдие и справедливост в българското общество се настанява безнаказаността и възпроизвеждането на други престъпления, именно защото предишните не са били наказани. Реално бездействието и липсата на отчетност и прозрачност е един знак, че ние не сме затворили тази болезнена страница от комунистическия режим. Така „вирусът“ на това престъпление остава неизлекуван и при едни благоприятни за него условия може отново да роди пагубен тумор в обществото.

На годишните награди ПДИ връчва не само положителни награни, но и антинагради на държавни институции, които грубо не спазват Закона за достъп до обществена информация или се произнасят с абсурдни решения по заявления за достъп. Прави впечатление, че една от номинациите тази година е на Столична община при условие, че София има нов кмет в лицето на Васил Терзиев, който предизборно обещаваше прозрачност и спиране на порочни практики, свързвани с предшестващото управление на ГЕРБ. Защо така се получава, че близо една година след избора на нов кмет, след смяната на общинската администрация, при наличие на друго разпределение на силите в Столичния общински съвет регресът в Столична община по отношение на достъпа до обществена информация остава?

– Този факт показва, че някои проблеми не се решават толкова лесно. Истината е, че Столична община е една от дежурните номинирани институции в нашите негативни награди. Известна изненада е, че въпреки новия кмет, въпреки влизането в СОС на други политически сили, на млади хора, получили обществено доверие, защото са говорили за промяна на модела на управление, не се променят негативните практики по ЗДОИ. Ако не се промени мисленето, както на политиците, така и на служителите в общинската администрация, за да бъдат в услуга на гражданите, няма да има и промяна в положителна посока. Столична община е най-богатият собственик след държавата, а в същия момент това богатство не се управлява прозрачно в продължение на години. Имало е и някои положителни моменти в миналото. Например един такъв пример беше когато арх. Петър Диков, в началото на неговото управление в Дирекция „Архитектура и благоустройство“ качи в интернет разрешенията за строеж. За съжаление това, което виждаме е, че последователно и бих казал от дълго време в Столична община не си пробива път културата на прозрачността. Има казуси, в които Столична община не само бе осъждана за отказ за предоставяне на обществена информация, но и глобявана за неизпълнение на съдебни решения.

Много ми се иска това положение да се промени, но към момента не можем да кажем, че е налице такава промяна. Въпросът опира до политическата воля на отговорните фактори. Ще ви дам един паралел. Тази година в номинациите ни виждаме как новите ръководители в една малка община като Ружинци в Северозападна България се справят отлично в прилагането и изпълнението на ЗДОИ. Там ръководството няма гръмки обещания за промяна, не се оплаква от липса на средства, каквито сигурно не достигат, не мрънка, както сме свикнали да чуваме при оправдания за липса на ресурси. Там обаче ръководителите имат желание, имат и правилна политика, която в края на краищата води до по-добър живот. Ето ви един прекрасен паралел как се решават проблемите в една малка община като Ружинци и огромната и най-богатата община – Столична община, където няма промяна в негативните практики.

В заключение какво послание ще отправите по повод Деня на право на достъп до обществена информация към активните граждани и институции, които използват ЗДОИ и са го превърнали в най-силното оръжие за прозрачност в управлението на държавата?

– Бих призовал всички да продължават да използват Закона за достъп до обществена информация, да не губят кураж, когато се сблъскат с нежелание от страна на някои държавни институции, да търсят и отстояват правото си на достъп докрай. Аз виждам огромен потенциал в тези активни граждани и неправителствени организации, защото те са лидери в нашето общество. Животът ни в сравнение с този преди 24 години е много променен и заслуга за по-голямата прозрачност и отчетност в държавните институции, както и в борбата с корупцията имат именно тези активни граждани, журналисти и неправителствени организации, много по-вече отколкото държавните органи като МВР и прокуратурата.