Експертите от Програма „Достъп до информация” (ПДИ) са консултирали 139 случая на отказан достъп до обществена информация през 2025 г. Това заяви адвокат Кирил Терзийски от „Правен отдел“ към програмата на пресконференция в петък (26 юни 2026 г.), предаде БТА.

Данните са част от годишния доклад на програмата за състоянието на достъпа до информация в България (виж пълния доклад – ТУК). Това е 26-ят годишен доклад на неправителствената организация от нейното основаване през 2000 г., когато е приет Законът за достъп до обществената информация (ЗДОИ), уточни директорът на програмата адвокат Александър Кашъмов.

От 139-те случаи, които са консултирани през 2025 г., 126 са били свързани с неспазване на задълженията на институция по Закона за достъп до обществената информация, а 13 от тях са били свързани с правото да се търси и получава информация, заяви Терзийски.

Най-често към нас се обръщат граждани и неправителствени организации, а на второ място - журналисти, добави той. 77 са случаите на граждани, 35 - на журналисти, 15 на неправителствени организации. Има и случаи на общински съветници, служители на администрацията и представители на бизнеса, допълни той.

Най-голям е броят на случаите, в които търсещите се обръщат към институции на местната власт, кметове и общински съветници - 30 случая, посочи Терзийски. На следващо място са централни органи на изпълнителната власт - 21 случая, и на териториалната власт - 19 случая.

В тези случаи най-честите основания за откази са това, че информацията не е обществена, а на второ място са отказите с мотив, че информацията не е налична, посочи адвокатът. По-малко са случаите, при които мотивите за отказ са това, че са на ниво подготвителни документи, заради мотив лични данни или немотивирани откази.

Основна препоръка на експертите от програмата са страната да приеме Конвенцията на Съвета за Европа за достъп до официални документи, посочи Александър Кашъмов. По думите му по смисъла на Конвенцията официалните документи са това, което ние сме нарекли в нашия закон обществена информация. Съществената разлика е, че в Конвенцията подготвителните документи също са част от официалните, и няма специфично ограничение, свързано със защита на подготвителните документи, тоест стандартът на Конвенцията е по-широк, отколкото в нашия закон, обясни Кашъмов.

Законът за достъп до обществена информация да се запази в съответствие с Конституцията и международните стандарти, препоръчват още експертите. Достъпът следва да се отнася до всяка информация, съхранявана от всички органи на публичната власт. Ограничения на правото на достъп са допустими само по изключение, с цел защита на конкуриращо право или легитимен интерес от увреждане, ако не надделява общественият интерес от достъпа, смятат експертите.

Информацията, свързана с проекти за нормативни актове, национални стратегически и програмни документи, следва да бъде общодостъпна с възможност за заинтересованите да участват в обсъжданията на такива документи, се посочва в доклада.

Според Кашъмов друг проблем е изменената през 2025 г. разпоредба, която ограничава достъпа до публичния регистър с нотариални актове и други документи за сделки с недвижими имоти. Този достъп винаги е бил открит и в момента с измененията в правилника, които влязоха в сила от януари, този достъп е ограничен до адвокати и други привилегировани професии, допълни той.

Има необходимост и от обучения на администрацията по ЗДОИ, основани на стабилната и предвидима съдебна практика, фокусирани върху въпросите, свързани с точното прилагане на проверката за „надделяващ обществен интерес", широкото разбиране на понятието „обществена информация" и работата с електронни заявления, посочват експертите.

По отношение на съдебните актове те препоръчват Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, председателите на Върховния касационен съд, апелативните, окръжните и районните съдилища да предприемат мерки за публикуване в интернет страниците на съдилищата на протоколите от открити съдебни заседания по наказателни, граждански и търговски дела. Да бъдат публикувани всички решения и определения на съдилищата, постановени в открити съдебни заседания, също е част от препоръките им. При съдилищата проблемът е нееднакви практики при публикуване на документи, свързани със съдебни дела, каза Кашъмов. Тази двойственост в съдилищата я има на много нива, като едни публикуват протоколи, други не, добави той.

Според експертите Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и главният прокурор трябва да предприемат стъпки за предоставяне на еднакъв достъп до създадената обществена информация, така че да бъде избегнат двоен стандарт и откази в случаите, когато сходна информация вече е била публикувана или предоставяна по заявление.

БТА припомня, че според доклада за състоянието на администрацията през 2025 г. са подадени 18 753 заявления за достъп до обществена информация.