|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
„Десталинизацията” или как Живков използва вятъра на промяната в Кремъл през 1953 г., за да се добере до властта ПДФ Е-мейл
Рубрики - Архиви
Написано от Мирослав Коев   
Четвъртък, 20 Март 2014 10:37

alt
Сайтът desebg.com публикува презентацията на експерта от Държавна агенция „Архиви” Мирослав Коев, изнесена по време на премиерата на първия съвместен документален сборник на Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви” – „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953–1964)”, състояла се на 18 март 2014 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

В доклада си Мирослав Коев засяга три основни процеса, протичащи в периода 1953-1964 г., документирани в публикуваните в сборника архивни материали: процесът на премахването на култа към личността, вътрешната борба в БКП за овладяването на властта и очакванията и нагласите в обществото. Оригиналното заглавие на доклада е „Десталинизацията” – борба за овладяване на властовите ресурси”. Вътрешните заглавия са на сайта.


Когато разглеждаме процеса на т.нар. десталинизация трябва да имаме предвид, че той протича успоредно поне в три линии. Именно тях смятам, че сме се постарали да откроим в сборника  „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953–1964)” и се надявам да сме успели в това си начинание.


Борбата срещу култа на личността

Първата линия, която се забелязва е премахването на известния култ към личността на съветския диктатор. С други думи тук трябва да приемем десталинизацията в нейния буквален смисъл. Сталин безспорно е човекът, който успява да ръководи и координира дейността на комунистическите партии. Ето защо след неговата смърт за тях е доста трудно да поемат по нов път, а мнозина от ръководителите им се надяват такъв път изобщо да няма.

Объркването след 5 март 1953 г. е голямо не само на ръководно, но, ако мога да си послужа с комунистическата терминология, и на низово ниво. Едно от нещата, които ясно се набиват на очи е скъсването на нишката между ръководен елит и ръководено общество що се отнася до обясненията за това какви са заслугите и недостатъците на покойния съветски лидер.

 

alt

 

Тъй като за редовите комунисти култът към съветския вожд е condition sine qua non, то висшият ешелон на властта следва да намери начин да разбие статуквото, като едновременно с това опази собствения си образ от обвинения в съучастие. Ето защо трябва да изминат почти дванадесет години, за да бъде дадена окончателна преценка за делото на Сталин.

Какво имам предвид? Ако през 1953 г. за основен „предател” е посочен Лаврентий Берия и редовите комунисти и трудови колективи задават въпроса „Как другарят Сталин не е разбрал, че Берия е враг?”, то през 1961 г. Тодор Живков обявява пред Ноемврийския пленум на ЦК на БКП:

„Сталин създаваше ненормална обстановка в Комунистическата партия на Съветския съюз, грубо погазваше ленинските норми на партиен живот… Сталин смаза и Върховния орган на Комунистическата партия на Съветския съюз – конгреса… Култът към личността на Сталин нанесе щети и на братските марксистко-ленински партии, на международното комунистическо и работническо движение.”

Именно тези процеси на кристализиране представата за съветския вожд сме подчертали в настоящия ни труд, като естествено ясно е откроена пряката им зависимост от директивите, изработени от Москва. В този смисъл са цитирани например „Резолюцията на ЦК на БКП във връзка с ХХ конгрес на КПСС и поуките от него, приета на Априлския пленум през 1956 г., както и Доклада на Тодор Живков пред пленума на ЦК на БКП за поуките от ХХІІ конгрес на КПСС за развитието на страната. Стремежът ни е и да изтъкнем и различните мнения по въпроса на българските партийни лидери, доколкото сред тях се откриват някои нюанси.

Особено показателно в това отношение е поведението на Вълко Червенков до 1956 г., който така да се каже започва критиките спрямо „култа към личността” – нещо само по себе си парадоксално доколкото една личност отхвърля почитанието към самата себе си. Подобно е и поведението на Антон Югов. Смятам, че използваните документи от личните фондове на двамата (317 Б – на Югов) и 396 Б (на Червенков) ясно подчертават опита на двама партийни ръководители да се разграничат от собствените си действия в „епохата на култа”, за да могат да съхранят позиции и да се ориентират в духа на Новото време.

 

alt

 

Всъщност това е и една от основните особености на „десталинизацията” – прехвърлянето на своята отговорност на чужд гръб, нещо, което по мое мнение е защитено достатъчно прегледно в настоящия сборник. Ето кратък пример в това отношение. В своето изказване пред Априлския пленум Вълко Червенков обвинява „бериевските вражи елементи”, в извършените по собствените му думи извращения в Държавна сигурност и директно заявява “Аз не мога да взема върху себе си вината за това, че съм давал някакви непосредствени указания за порочни методи на следствие в Държавна сигурност. Наопаки, аз съм се борил против това”.


Битката в БКП за овладяване на властта

Оттук произтича и втората линия, по която можем да проследим процеса на десталинизацията, а именно борбата вътре в БКП за овладяване на властовите ресурси. В това отношение наличните документи, не дават достатъчно информация за диктовката от страна на СССР, кои партийни функционери да бъдат образно казано отдалечени или приближени до управлението на партията и страната.

Тук сме се постарали да изясним нещо, върху което не случайно обръщат внимание проф. Баев и доц. Грозев в предговора към изданието, а именно фактът, че сталинският политически модел се трансформира в „постсталински” от личности, участвали най-активно в репресиите до 1953 г. Тук обаче има някои отлики между българския и съветския модел. Не случайно Вълко Червенков постепенно е изтласкан от заеманите позиции, без към него да се подходи радикално като към един Берия в СССР. Мисля, че в случая можем да се доверим на Тодор Живков, който в речта си пред пленума на ЦК на 4 ноември 1962 г. директно заявява:

„Много наши ръководещи другари… ги вълнува въпросът… защо нашата партия, партийното ръководство не направиха всички необходими изводи докрай на Априлския пленум? Аз веднага отговарям – защото нямаше единство в партийното ръководство…

Вие знаете другари, че намалихме огъня срещу Червенков и срещу отрицателните прояви вътре в партията и го насочихме главно срещу  фракционните центробежни сили в самия ЦК и Политбюро…

Така че ние бяхме принудени да намалим огъня срещу култа към личността и резултатите от култа съзнателно, за да овладеем положението, за да не се отиде до разцепление и до най-страшното в нашата партия, което можеше да бъде”.

 

alt

 

Именно тази вътрешно-партийна борба, както и етапите през които преминава тя,  сме се старали да подчертаем в настоящия сборник. Затова в него можете да намерите доклада на Антон Югов пред заседанието на ЦК на БКП от 11 юли 1957 г. за изваждането на Георги Чанков, Йонко Панов и Добри Терпешев от състава на ЦК, съпоставен с доклада на Тодор Живков пред пленума на ЦК от 4 ноември 1962 г. за допуснатите от самия Антон Югов, Георги Цанков и Руси Христозов за допуснатите извращения в периода 1949-1950 г. и произтичащото оттук решение за изваждането им от състава на ЦК и изключването на Червенков от БКП.

Ето и второто – по-широко значение на термина „десталинизация” – като вътрешнопартийна разправа с опасните противници. Интересното е, че когато този процес приключва към 1962 г., се заражда нов култ към личността, не останал незабелязан от съвременниците.

„Другарят Хрушчов дава най-голям личен принос за правилната политическа линия на нашата борба… Означава ли всичко това, че сега се създава някакъв нов култ към личността на др. Хрушчов… Не в никакъв случай не може да се каже това. Та нали именно ЦК на КПСС начело с др. Хрушчов е най-последователният, твърд и решителен борец за пълно ликвидиране на отрицателните последици от култа към Сталин, против възникването на какъвто и да е култ към личността въобще”, заявява Тодор Живков.


От десталинизация към живковизация

Сиреч не може да има култ към личността на този, който се е обявил против култа към друга личност. Желязна логика, която сме проследили и по отношение личността на самия Живков или както твърди Митко Григоров при избора на Живков за първи секретар на БКП и председател на Министерския съвет „безспорно е, че с цялата своя забележителна дейност др. Живков спечели любовта и уважението на нашата партия, на нашия народ. Той има висок авторитет в цялата партия и страна”.

Т.е. паралелно с процеса на десталинизацията тече процесът на живковизацията в редовете на комунистическата партия. Именно затова и борбата срещу култа към личността някак си протича паралелно с разправата както с реалната, така и с мнимата вътрешна и външна опозиция, което за Тодор Живков определено е приоритет. И всъщност краят на десталинизацията удивително съвпада с поемането на всички управленски лостове от човека от народа. Впрочем историята се повтаря донякъде като фарс с прехвърлянето отговорности и грехове на самия Тодор Живков след отстраняването му от власт през 1989 г., но това е друга тема.


Борбата срещу култа към личността и очакванията на обществото

Дотук се опитах да очертая рамките на десталинизацията и свързаните с нея процеси вътре в самата БКП. Третата линия, по която можем да проследим борбата срещу култа към личността е свързана с очакванията и стремежите на самото общество. В това отношение особено показателни са документите, които отразяват външната политика на България и промените в зададените насоки на икономическото й развитие. При прочита на тези документи ясно се забелязва страхът от настъпващите промени в някои страни от Източна Европа. Събитията в Полша и особено в Унгария показват на българските комунисти, че на 4десталинизацията” трябва да бъдат сложени рамки, от които тя не бива да излиза.

 

alt

 

Всъщност става дума за рамкиране на самите обществени настроения, осъществявано чрез строго следене на нагласите и възгледите сред населението. В това отношение сме се постарали да обогатим нашия сборник с богат материал от отдел „Пропаганда и агитация” (ф. 1Б, оп. 15) и „Наука и образование” (ф. 1Б, оп. 16) при ЦК на БКП, както и от секретните решения на Секретариата и Политбюро (ф 1Б, оп. 64).

Наблегнали сме върху разправата с вътрешнопартийната опозиция и нейната аргументация. За пример мога да посоча процеса срещу групата на Никола Куфарджиев. Обвиненията срещу нея в прокарване принципите на югославския ревизионизъм като терминология трудно могат да бъдат различени от обвиненията към Трайчо Костов като югославски агент през 1949 г., въпреки че формално още от средата на 50-те години започва затопляне на отношенията между София и Белград.

С други думи външната политика на България безспорно следва съветския курс на сближение с Югославия, но Белград все още се разглежда като заплаха за вътрешния ред в страната. При преследването на неудобните членове на БКП безспорно се използват средства от иначе отречената епоха на култа към личността. Т.е. ставаме свидетели на едно разминаване в „десталинизацията” на ниво външна и вътрешна политика.


Страхът от Унгарското народно въстание през 1956 г.

В това отношение страхът от унгарските събития е доста голям и точно подчертан с достатъчно документален материал в сборника. Безспорен факт е, че БКП успява да удържи процесите в предварителното зададеното от нея русло и в този смисъл протестите на тютюноработниците в Пловдив и текстилните в Хасково са само отклонение от общото правило.

Разбира се, веднага на преден план изпъкват промените в областта на културата и репресиите срещу представителите на интелигенцията и потенциалните „врагове с партиен билет”.

 

alt

 

В крайна сметка „десталинизацията” на ниво обществени настроения може да бъде разглеждана в по-широк смисъл като „декомунизация” или казано по-точно страхът от декомунизация в ръководните среди на комунистическия елит ограничава периметъра на борбата срещу култа към личността и до голяма степен го свива в рамките на схоластичната реторика.


Специфики в изворовия материал

Бих искал да обърна внимание и върху някои специфични особености на изворовия материал, с който сме работили. Наистина една голяма част от документите се публикуват за първи път и логично представляват обект на засилен интерес. Други от тях могат да бъдат прочетени свободно на сайта на Държавна агенция архиви в колекцията с протоколи на Политбюро и ЦК на БКП.

За да не звуча твърде общо ще посоча конкретен пример. А.е. 219-226 от ф. 1Б, оп. 5 се отнася до протоколи от пленум на ЦК на БКП от 6 и 7 септември 1956 г. във връзка с делата на Трайчо Костов и свързаните с него процеси и протоколи на комисията на ЦК на БКП по проверка на следствените материали и съдебните дела на подследствените и осъдени лица във връзка с процеса срещу Трайчо Костов. (Протоколите са разгледани в периода 23-29 май 1956 г). и обхваща обем от над 1500 листа.

В хода на работата преценихме, че няма да бъде целесъобразно да посочим селективни цитати от тези документи, тъй като те не могат да очертаят пълната картина на процесите, а се отнасят само до съдбите на отделни личности. Ето защо не включихме в настоящия сборник документи от този иначе твърде любопитен за епохата материал, още повече, че той може да бъде намерен от онези, които се интересуват на сайта на агенцията, както вече посочих.

Други характерни за темата документи могат да бъдат открити във Ф. 381 Б „Комисия при ЦК на БКП за разглеждане молбите на неоснователно репресираните по времето на култа към личността”, който в момента обработвам и затова не е включен в настоящия сборник.

 

alt

 

Подобна е и логиката ни на мислене по отношение на документите, свързани с икономическите процеси, протичащи в епохата между 1953-1964 г. Като имаме предвид, че икономическото развитие е твърде обширен проблем, може би за цял нов сборник, ние публикувахме документи, които подчертават изграждането на една твърде обобщена рамка.

А именно щрихирахме само процесите, започнали под влияние на СССР с изместването на акцента от развитието на тежката промишленост към насоките за развитие на леката промишленост, селското стопанство и благосъстоянието на трудещите се, до връщането на махалото в посока ново развитие на тежката промишленост чрез изграждането на Металургичния комбинат „Кремиковци”.

В заключение бих желал да споделя, че настоящият сборник би следвало да се разглежда само като начало на бъдещи публикации на богатия материал, свързан с доскорошното ни минало и неговото осмисляне не толкова от изследователите, които отдавна са направили това, а от по-широк кръг любопитни читатели, склонни да потърсят причините за съвременното ни развитие, в заложените им още преди десетилетия параметри.

 

Коментари 

 
0 #4 svetlan 2014-03-22 00:31
Продължение:

1.Фразата "култ към личността" е измислена от комунистите , а не от хората.
2.Кой е първия български комунист който е забелязал наличието на " култ към личнстта"?
3.Къде е забелязал този мулт?
4.По отношение на коя личност?
5. Към колко личности е забелязал този култ?
6. Коя е последната личност, към която е реализиран култ?
7. С какво "култа към личността" пречи на комунистическия рвжим?
8. Кой пръв е изразил мнение, че култа към личността е лошо нещо и порок на комунистеската диктатура?
9.Процесът и ликвидирането на най- високопоставени я български комунист Трайчо Костов попада ли в границите на явлението "култ към личността"?
10. "Култа към личността" и "сталинизма" едно и също нещо ли е? И ако не, каква е разликата?
11.Комунистите, които реализират "култа към личността" знаели ли са какво правят? И знаели ли са, че това не е добро нещо което го правят?
12.Кой е основоположника на българския "култ към личността"? Кога е създаден и към кого?
13.Кой е основоположника на българския "сталиним"? И кога?
14.Кой, как и за какъв период реализира " сталинизма" в комунистическа България?
15. Кой е първия белег , че комунистическа България се "сталинизира"? Кога е забелязан?

16.До завръщането на Георги Димитров в началото на ноември 1945г. имало ли е "сталинизъм" в България?
17. До убийството на Георги Димитров през юли 1949г. "сталинизмът" бил ли е въведен в България?
18. Избитото комунистическо и държавно ръководство на НРБ (Димитров, Костов и Коларов) " сталинистко" ли е било?
19. Ако тримата са били "сталинисти" защо ще бъдат убивани по заповед на Сталин и другите " сталинисти"?
20. През тази година на убийства на албански, българскии и унгарски комунистически лидери Съветският Съюз бил е " сталинизиран"?

Разбира се би могло да се зададат още много въпроси, които да разобличат пълната несъстоятелност на комунистическат а пропаганда конкретно по този въпрос. Цялата " теория" и "практика" на разобличението на "сталинизма" е измислена и изпълнена от комунистическат а сган. Това е оригинален бандитско-терористичен процес във всяко едно бандитско формирование каквито несъмнено са БКП и КПСС. Едните комунисти се обявяват за правоверни и добри комунисти , а обвиняват други комунисти, че са лоши. Пълен идиотизъм. И започват да се избиват помежду си. След години пък започват да се извиняват и казват че са били на погрешни позиции и са вършили "несправедливи репресии".

И никой комунист досега не е казал убитият Трайчо Костов е убит като " сталинист" или като "несталинист"? И какви са убийците му "сталинисти", или "несталинисти"?

А тези които го реабилитираха какви са?
 
 
0 #3 svetlan 2014-03-22 00:16
Продължение:

1.Фразата "култ към личността" е измислена от комунистите , а не от хората.
2.Кой е първия български комунист който е забелязал наличието на " култ към личнстта"?
3.Къде е забелязал този култ?
4.По отношение на коя личност?
5. Към колко личности е забелязал този култ?
6. Коя е последната личност, към която е реализиран култ?
7. С какво. "култа към личността" пречи на комунистическия режим?
8. Кой пръв е изразил мнение, че култа към личността е лошо нещо и порок на комунистическат а диктатура?
9.Процесът и ликвидирането на най- високопоставени я български комунист Трайчо Костов попада ли в границите на явлението "култ към личността"?
10. "Култа към личността" и "сталинизма" едно и също нещо ли е? И ако не, каква е разликата?
11.Комунистите, които реализират "култа към личността" знаели ли са какво правят? И знаели ли са, че това не добро нещо което го правят?
12.Кой е основоположника на българския "култ към личността"? И кога е създаден и към кого?
13.Кой е основоположника на българския "сталинизъм"? И кога?
14.Кой, как и за какъв период реализира " сталинизма" в комунистическа България?
15. Кой е първия белег , че комунистическа България се "сталинизира"? Кога е забелязан?

16.До завръщането на Георги Димитров в началото на ноември 1945г. имало ли е "сталинизъм" в България?
17. До убийството на Георги Димитров през юли 1949г. "сталинизмът" бил ли е въведен в България?
18. Избитото комунистическо и държавно ръководство на НРБ (Димитров, Костов и Коларов) " сталинистко" ли е било?
19. Ако тримата са били "сталинисти" защо ще бъдат убивани по заповед на Сталин и другите " сталинисти"?
20. През тази година на убийства на албански, български и унгарски комунистически лидери Съветският Съюз бил ли е " сталинизиран"?

Разбира се би могло да се зададат още много въпроси, които да разобличат пълната несъстоятелност на комунистическат а пропаганда конкретно по този въпрос. Цялата " теория" и "практика" на разобличението на "сталинизма" е измислена е изпълнен от комунистическат а сган. Това е оригинален бандитско-терористичен процес във всяко едно бандитско формирование каквито несъмнено са БКП и КПСС. Едните комунисти се обявяват за правоверни и добри комунисти , а обвиняват други комунисти, че са лоши. Пълен идиотизъм. И започват да се избиват помежду си. След години пък започват да се извиняват и казват че са били на погрешни позиции и са вършили "несправедливи репресии".

И никой комунист досега не е казал убитият Трайчо Костов като какъв е убит- като " сталинист" или като "несталинист"? И какви са убийците му "сталинисти", или "несталинисти"?

А тези които го реабилитираха какви са?
 
 
0 #2 svetlan 2014-03-21 11:49
Уважаеми читатели на сайта на Г-н Христов, обърнете внимание на текста под първата фотография, направена в Пловдив. Нашата група този път мяма да посочва автора. Но задължително поръсва върху него микроскопичните частици от прахобразния антикомунистиче ски лакмус. Изчакваме само броени секунди и се появяват контурите само на една дума-КОМУНИСТ.

Само един стопроцентов правоверен комунист, убеден в идиотизма на комунизма може да изрече подобна мисъл , а именно че след смъртта на Сталин комунизма в Изт. Европа се лишава от своята бруталност. И навярно става нежен и ухаещ на човещина. Който се съмнява в нашия извод не бива да се двоуми и веднага да препрочете поне двете книги на Г-н Христов "Убийте "Скитник" и Делто за лагерите. Той е публикувал доста документи на комунистическат а сган,но най-представителен е този с указанията как да бъде убит в Дания Борис Арсов. Квалификацията бруталност за него има стойност на леко подухване на морски бриз...Нашата препоръка се базира на убеждението , че не е възможно някой почитател на Г-н Христо Христов да не притежава книгата за убийството на Георги Марков от бългаските комунисти. Тя е своеобразно продължение на Задочните репортажи само че в жанра на документалистик ата. Тази книга е и периодически анализ на идиотизма на комунизма в България след 1963 година до убийството на писателя през 1978. От всяка страница лъха безобразна бруталност на комунистите и техния режм. Този петнайсетгдшен период след т. нар. "десетилетна" "Десталинизация" на комунистическа България е своеобразен връх в идиотизма и бандитизма на комунизма За какъв край на един брутален период на комунизма говори авторът на текста под първата снимка?
Ако някой се съмнява в силата на книгата на Г-н Христов , нека да препрочете самите Репортажи от Г. Марков.

Ако и те не са достатъчни, нека всеки да си припомни последните думи на умиращия писател: "Лео, отровиха ме тези гадове..."
Кои са тез гадове, би попитал някой млад човек?
Отговорът е даден от Г- н Христов- комунистите и тяхната смъртоносна рожба ДС.
И не е възможно такива гадове да не са брутални типове, нито пък тяхната власт да не е брутална.
 
 
0 #1 svetlan 2014-03-21 06:44
Статията с изложението на Г-н Коев е напълно лишена от изследователска стойност. Тя е напълно подчинена на ортодоксалната комунистическа пропаганда. Трите споменати успоредно вървящи процеса са неверни. Фразеологията попада в границите на прокламираната официално комунистическа пропаганда.
Така наречения "култ към личността" е опит за оправдаване на комунистическат а тирания и нейното персонализиране . Дори ако хипотетично се приеме, че съществува култ към личността , той е съпровождащ факт и съдържание на комунистическат а диктатура. Диктатурата затова е диктатура , защото има диктатор. А един диктатор не може да е диктатор, ако не е реалииран персонален култ към неговата личност. Да не би към личността на Никита С. Хрушчов да не е имало култ. Или към личността на Георги Димитров. Но кой го определя за "сталинист". Или "сталинизъм" през 1949г. е имало само в Съветския Съюз , в България не е имало.
А към личността на Тодор Живков култът беше много по-продължителен и силен отколкото този към Вълко Червенков. Има вестници и който не вярва нека да сравни какво се пишеше за Червенков 6 години и какво за Живков близо 30.
В изложението на Г- н Коев не могат да се открият тези, които не са пропити от познатите комунистически догми.
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов