|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Опитите на Държавна сигурност за внедряване на агенти в радио „Свободна Европа”* ПДФ Е-мейл
Рубрики - Архиви
Написано от Христо Христов   
Събота, 12 Ноември 2011 14:40

През втората половина на 60-те години комунистическият ръководител Тодор Живков започва успешно да прилага в България всички идеологически „рецепти” на Москва, които тя диктува в страните от Източния блок. Целта е да бъде ограничено западното влияние.

 

Тактиката на БКП за борба против западното влияние

В тази връзка през 1966 г. Политбюро на ЦК на БКП, ръководено от Живков, приема решение „За по-нататъшното засилване на борбата срещу идеологическата диверсия на империализма“. С него всички държавни институции, партийни органи и обществени организации са задължени „да водят системна борба за преодоляване влиянието на буржоазната идеология, за пресичане на идеологическата диверсия на империализма, за изкореняване остатъците от религиозните възгледи и буржоазния морал“. В резултат на партийното решение през 1967 г. в МВР е създадено ново (Шесто) управление на Държавна сигурност със задача да следи за идеологическите отклонения сред творческата и научната интелигенция.

Наред с контрола на интелигенцията и налагането на цензура висшето ръководство на БКП насочва своето внимание именно към ограничаването на влиянието на западните радиостанции. Те са възприети като една от най-големите заплахи от западно влияние. На Комитета за държавна сигурност, Министерството на съобщенията и Министерството на вътрешните работи е наредено „да предприемат съгласувани действия за неутрализиране на съвременните технически средства за пропаганда, които империалистическите държави използват срещу НР България“, т.е. да заглушават западните радиостанции. В продължение на няколко десетилетия са хвърлени милиони левове за заглушаване на предаванията на западните радиостанции. Въпреки това много българи ги слушат тайно на къси вълни.

.

 

 

Радио "Свободна Европа" като цел на комунистическия режим

Освен заглушаването ДС предприема действия за агентурно проникване в тях. Сред западните радиостанции, които имат първостепенно значение, е радио „Свободна Европа”.

В началото на 70-те години една от основните цели, които Първо главно управление (ПГУ) на ДС си поставя, е да внедри свои агенти в радио „Свободна Европа“. Радиостанцията се смята за основен стълб в идеологическото влияние на Запада върху обществата в социалистическия лагер. Започнала дейността си през 1950 г., тя за кратко време се превръща в алтернатива на медиите в контролираните от Москва страни в Източна Европа.

Отдел „Пропаганда и агитация“ на ЦК на БКП определя „Свободна Европа“ като „мощна американска пропагандна организация, която се субсидира от 1955 от Конгреса на САЩ чрез ЦРУ, а също и от големите американски монополи. В нея се концентрира главният идеологически удар срещу България, тя е предният пост на антикомунистическата и антибългарска пропаганда“.

Разузнаването на комунистическа България започва да разработва „Свободна Европа“ още в края на 60-те години. В документа за това се посочва:

„Комитетът и радио „Свободна Европа“ се занимават активно с подривна пропагандна дейност и идеологическа диверсия, насочена срещу НРБ. Във връзка с това се налага този институт да бъде разобличен пред чуждата и нашата общественост.“2 През този първоначален етап разузнаването събира сведения за радиото, които могат да бъдат определени като твърде периферни. Издирвани са и бланки на „Свободна Европа“ за осъществяване на активни мероприятия. Друга задача е „да се организира системно следене на програмата и предаванията на радиото и да се правят периодично анализи на същите, въз основа на които ще могат по-точно да се определят насоките на нашата работа“3. Радио „Свободна Европа“ е определено като „един от най-важните центрове за пропагандно-идеологическа диверсия и психологическа война на Запада срещу източноевропейските социалистически страни“.

 

Мерките на ГКБ срещу радиостанцията

Дейността на радиостанцията е обект на особен интерес от страна на КГБ. Той е автор на различни акции срещу нея, в които участват разузнаванията на България, Унгария, Полша, Чехословакия. Тяхната цел е „осъществяване на мероприятия за по-нататъшно компрометиране на радиостанция „Свободна Европа“ и оказване на натиск върху правителството на ФРГ с цел ограничаване на пропагандната дейност на тази радиостанция на територията на Западна Германия“. Набелязани са няколко мероприятия: „Да се склонят някои работещи в радио „Свободна Европа“ емигранти да се завърнат в родината, а така също при възможност да се изведат агенти с цел използването им за разобличителни действия. Да се публикуват в печата (или да се пуснат по радиото и телевизията) материа­ли, които да показват, че радио „Свободна Европа“ е свързано с ЦРУ. Да се осъществят специални мероприятия по разложение на емигрантските групи в радио „Свободна Европа“ (разпространяване на слухове, изпращане на писма).“

 

Плановете на ПГУ срещу обект "Латерна" - "Свободна Европа"

Дейността на радиостанцията в българското разузнаване се следи от 04 контраразузнавателен отдел (КРО). Разработката, която отделът води, е под кодовото име „Латерна“. „Свободна Европа“ е определено като основен обект за внедряване на агентура. В доклад на 04 КРО от началото на 70-те години е посочено, че „съгласно указанията на ръководството на МВР „Латерна“ беше определена като главен обект за проникване“.

В тази насока се набелязват следните мерки: вербовка на агенти из средите на работниците в радиостанцията, насочване на агенти към обекта и подготовка за извеждане на агенти от страната. По това време ПГУ разполага с агент „Михайлов“. Той е литературен сътрудник на българското радио и телевизия. Целта на разузнаването е „да се изведе във ФРГ чрез екскурзия в Австрия агент „Михайлов“ със задача да измени на родината, да премине през лагерите за разселване в Циндорф и Оберурзел и да се внедри в „Латерна“.

За разлика от периферните данни, които събира чрез своите агенти, през 1970 г. ПГУ добива ценна информация от журналисти, пътували в Австрия, ФРГ и Франция. Интересно е, че един от двамата журналисти е Ивайла Вълкова, бивша съпруга на продуцента Петър Увалиев и сестра на Виктор Вълков, външен министър, избран от казионния БЗНС веднага след промените в България през 1989. При завръщането Вълкова и Петър Станчев пишат повече от подробен доклад (60 страници!), в който описват и срещите си в радио „Свободна Европа“. В края на пространния документ авторите му с жар се определят като журналисти и „работници на идеологическия фронт“. Върху документа е поставена следната резолюция на шеф от ПГУ: „Прекрасен материал!“

 

Опити за недряване на агенти в радиото

В плана за работа на 04 КРО през 1971 г. са предвидени мерки за внедряване на агенти в обекта „Латерна“. Това са агентите „Каменов“, „Кирилов“, „Райчо“, „Стефан“ и „Шнайдер“.

Агент „Каменов“ е българин, роден през 1919 г. във Видин, вербуван от ДС – Видин, по линия на „вражеската“ емиграция. Завършил е Американския колеж. Женен е за германка. През 1968 г. заминава със съпругата си за Мюнхен да урежда наследство. Преди заминаването му е поставена задача да събира информация по служителите в радио „Свободна Европа“. За да бъде издържана легендата за него, е обявен за изменник на родината.

Агент „Кирилов“ е роден през 1920 г. в Ямбол, работи като главен счетоводител в Държавно стопанско предприятие „Родопа“. Неговата сест¬ра е служителка в радиото. Той се използва в България за добиване на информация за радиостанцията.

Агент „Райчо“ е българин, роден през 1919 г. в Стара Загора, бивш офицер, агент на ДС от 20 години. Сестра му живее в Мюнхен и информира за служителите в радиото. Той е под ръководството на Центъра и е маршутиран многократно до ФРГ със задачи по „Латерна“.
Агент „Стефан“ е роден през 1932 г., журналист, работещ в Българската телеграфна агенция. Вербуван е през 1960 г. на патриотична основа.

Агент „Шнайдер“ е икономист, който работи в Министерството на външната търговия. Използван е за добиване на информация по обект „Пират“ – Христо Занков, служител в библиотеката на радио „Свобода“. Агентът се среща с него в Югославия. От тези агенти нито един не успява да осъществи проникване в „Свободна Европа“.

Заедно с Шесто управление на ДС разузнаването започва да конт¬ролира кореспонденцията и телефонните разговори на служители на радио „Свободна Европа“ с техни близки в България. Планирано е да се проведат мероприятия за възстановяване на връзката с агент „Максим“, който работи в „Латерна“, за „активно използване на възможностите му“. Случаят с агент „Максим“ е един от малкото пробиви на ПГУ в радио „Свободна Европа“. Агентът е българин, роден през 1920 г., юрист по образование. Напуска страната през 60-те години и е воден на отчет в ДС като изменник на родината.

Вербуван е през 1969 г. в Италия и се ръководи от Центъра. Тогава дава съгласие да сътрудничи, но впоследствие не се явява на срещите. Така връзката с него е прекъсната. Междувременно той успява да получи американски паспорт и да започне работа като редактор в българската секция на „Свободна Европа“. В началото на 70-те години разузнаването предприема операция по възобновяване на връзката с него с надеждата, че ще може да получава информация за „Латерна“ от първа ръка.

Контактът с него е възобновен и „Максим“ остава под ръководството на Центъра. От новооткритите архивни документи на ПГУ само „Максим“ е агент, който работи в радиостанцията в Мюнхен, но заемането на длъжност там не е заслуга на разузнаването. То притежава още един агент в „Свободна Европа“ – „Мартини“, който обаче има активна дейност там през 80-те години. Агент „Мартини“ е журналист, който след промените в България се завръща в София.

През 1973 г. 04 КРО планира внедряването на агент „Владков“ в „Свободна Европа“. Той е българин, роден през 1944 г. в София. Завършил руско училище и английска гимназия, студент по българска филология, сътрудничи на радиото и телевизията. През 1968 г. напуска България с чехословашка гражданка и живее в Мюнхен. Изглежда, след това се е завърнал, защото през 1972 г. ПГУ го извежда първоначално в Западен Берлин, за да се опита да го внедри в „Свободна Европа“ в Мюнхен.

Същата 1972 г. разузнаването извежда и агент „Йонов“ за внедряване в радиостанцията. „Йонов“ е български гражданин, роден през 1920 г., завършил Американския колеж. Работи като инженер в Тунис. За да изгради достоверна легенда, ПГУ му дава указания да „измени на родината“ през 1972 г., докато е още в Тунис, като оттам се прехвърли във ФРГ. Внедряването на агентите „Владков“ и „Йонов“ в „Свободна Европа“ обаче не се реализира.

По същото време в ПГУ е поставена задача да се възстанови връзката с агент „Медея“. Агентът е българка, която първоначално е вербувана от българското контраразузнаване. Майка є е от гръцки произход. През 1960 „Медея“ е изведена в Гърция, където е осиновена от своя вуйчо. През 1966 е прехвърлена в Швейцария, като в архивите пише, че е използвана по гръцка линия. По-късно „Медея“ е прехвърлена в Мюнхен, където успява да започне работа в местната телевизия. Става хоноруван художник в радио „Свобода“ и сътрудничи на „Свободна Европа“.

В анализите си за радиостанцията разузнаването стига до няколко основни извода:

 

  • „Дейността на „Свободна Европа“ против НРБ е насочена към:
  • Подриване ръководната роля на БКП чрез оклеветяване на ръководни кадри, чрез преувеличаване на някои икономически трудности, предизвикани от растежа;
  • Подкопаване на държавния строй чрез непрекъснато пропагандиране на различни средства и методи за съпротива;
  • Създаване, поощряване и активизиране дейността на опозиционно настроени и недоволни лица“.

 

ПГУ и борбата срещу иделогическата диверсия

Необходимостта от по-конкретни резултати принуждава ПГУ през 1973 г. да сформира специална група, която да работи по идеологическата диверсия. Неин отговорник е офицерът от 04 КРО подполковник Ценко Цолов. Една от основните цели е радио „Свободна Европа“. Запазени са секретни справки за дейността на ПГУ против идеологическата диверсия, в които се изброяват и някои обекти, използвани по това направление. Такива са обект „Краси“ – нещатен сътрудник на „Латерна“, който не е бил вербуван. Установен е контакт с него, дал е съгласие да помага – предал е информация за структурата на българската секция в радиото, както и характеристика за служителите в нея.

Обект „Роза“ – английска гражданс¬ка, преводачка в „Латерна“. Тя е родена през 1929. От 1930 г. до 1942 г. е живяла с родителите си в София. Майка й е от руски произход. Към „Роза“ е подходено за вербовка. Тя се е съгласила да помага, но впоследствие се е уплашила.

От архивите на 04 КРО се разбира, че отделът използва и следните нещатни сътрудници в опитите да проникне в радио „Свободна Европа“. Агент „Жеков“ е българин, роден през 1937 г., зъботехник по професия. Вербуван е от ДС – Варна, през 1966 г., изведен същата година в Австрия с направление да работи по клона на радио „Свободна Европа“ във Виена и по българския емигрант Стефан Табаков, председател на Българската социалдемократическа партия в изгнание. Агент „Асенка“ е българка, работеща като журналистка. Използвана е по обект „Хиена“ – емигриралия журналист Румен Трайчев. Разузнаването се опитва да създаде условия за извеждането є и внедряването й в „Латерна“.

Агент „Пиер“ е българин, завършил философия, преподавател по риторика, владеещ английски и френски. Занимава се с литературна дейност. Като агент е ползван резултатно по разработката на вражески елементи. С никого от тях обаче ПГУ не успява да осъществи пробив в радиостанцията в Мюнхен.

Архивите на българското разузнаване разкриват, че радиостанциите „Свободна Европа“ и „Свобода“ са постоянна прицелна точка за КГБ. През 1976 г. КГБ инициира мащабна среща в Прага на разузнаванията на България, Полша, Чехословакия, Унгария и ГДР. КГБ е представен от ген. Олег Калугин, началник на контраразузнавателното управление на ПГУ-КГБ. Съветското разузнаване предлага за обсъждане различни съвместни действия и мероприятия срещу двете радиостанции. ПГУ прави следните по-важни изводи: „Предложеното от съветските другари съвещание изигра положителна роля за насочване на всички средства и братските разведки за постигане на първо време изгонването от Европа на радиостанциите „Свобода“ и „Свободна Европа“, а като крайна цел за пълното ликвидиране на същите.“

 

Активно мероприятие за компрометиране на Георги Марков

До изгонване не се стига, но българското разузнаване използва всяка възможност в сътрудничеството с „братските“ разузнавания, за да уязви Георги Марков. За едно такова активно мероприятие срещу писателя, още преди да осъществи операцията си срещу него, ПГУ използва своите чешки колеги. Целта е чрез разкрития на внедрен в „Свободна Европа“ чешки разузнавач да се лансира внушението, че Георги Марков е агент на ЦРУ. През 1976 г. чешките служби известяват ПГУ, че се е завърнал офицерът Павел Минарик от чешкото разузнаване, работил седем години в радио „Свободна Европа“ като диктор.

Те започват широка кампания против радиостанцията. ПГУ вижда възможност да компрометира Георги Марков, който по това време е започнал да чете своите „Задочни репортажи“ по „Свободна Европа“. В отговор от ПГУ предлагат на чешките си колеги да разиграят следната дезинформация:

„Чрез участващите в пресконференцията кореспонденти на Минарик да бъде зададен следният въпрос: Какво ви е известно за дейността в радио „Свободна Европа“ на бившия български писател Георги Марков? Имаме оперативни съображения Марков да бъде уличен като агент на ЦРУ. За целта в отговора на зададения въпрос другарят Минарик да подчертае и това, че е имал възможност лично да чуе указанията на един американски разузнавач материалите на Георги Марков да се излъчват без задръжки с предпочитание, за което да му се плаща по най-високата тарифа. В зависимост от данните, с които разполага другарят Минарик за обстановката, по своя преценка, с оглед да предаде по-голяма убедителност на отговора си, той би могъл да посочи име на действащ американски разузнавач и да опише една правдоподобна обстановка, при която е доловил горните указания.“

 

Сътрудници на "Свободна Европа" - цели на ДС

В същото време 04 КРО е планирало да се активизира работата по най-важните разработки, свързани с радио „Свободна Европа“. Това са разработките срещу „Ренегат“ – Петър Семерджиев, „Скитник“ – Георги Марков, „Тарзан“ – Асен Мандиков, „Хиена“ – Румен Трайчев, и „Бухал“ – емигриралият през 60-те години във ФРГ български писател Димитър Инкьов, който работи в радиостанцията. Срещу Семерджиев и Инкьов е предвидено да се изучат с „цел провеждане на ОМ (остро мероприятие, б.а.)“. За Инкьов разузнаването записва, без да се крие зад термини като ОМ, че „по същия се работи с цел отвличане и довеждане в нашата страна“.

За Георги Марков в прав текст е посочено, че трябва да бъде обезвреден:

„По разработка „Скитник“ се провеждат на по-широка основа мероприятия за обезвреждането му. За целта се извършват нови вербовки на агенти и други мероприятия за детайлно изучаване на обстановката около него.“

 

*Докладът е изнесен от Христо Христов на международната кръгла маса „Война в ефира: Радио „Свободна Европа” и България” проведена в Софийския университет „Св. Климент Охридски” на 11 ноември 2011 г. Материалът е част от документалната книга на изследователя „Двойният живот на агент „Пикадили” (2008).

 

Коментари 

 
0 #4 svetlan 2012-09-05 01:02
Г-н Бояджие,можете ли да познаете,кога г-н Христов ще отговори на Вашата молба?
 
 
-3 #3 svetlan 2012-09-04 06:27
Г-н Бояджиев,не задавайте такива въпроси,че и на Вас ще лепнат прозвишето провокатор ,или закъснял антикомунист.Нали виждате колко време мина от моя коментар и чак Вие сега му обръщате внимание. Г-н Христов съвсем не смята за нужно да отговаря на такива въпроси.
 
 
+3 #2 Петър БОЯДЖИЕВ 2012-09-03 22:42
Христо горния коментар не е без значение. Би било редно да му отговориш. Още повече че тази история е свързана и лично с мен. Първо Мария която се водеше в радиото МАРУСЯ /без да я познавам лично/ работеше с мен по телефона. Беше ми предадена от другите с които се познавах. И един хубав следобяд имах телефонна среща с нея за предаване на информация и насреща ми казват - абе тя стана една, МАРУСЯ се върна в Б-я. Второ нейният мъж ПАВЕЛ, за който нищо не знаех и който не ме познавше след връщането си в Б-я надълго и нашироко десарите го караха да говори колко съм лош и колко съм шпионин и тем подобни глупости. Имам в архива си част от излеянията му. Защо не извадиш това досие. Освен това за имената аз със моето име ще публикувам всичко. Нека ме съдят българските институции. Цяла Европа знае че Б-я не е правова държава. Освен това има едно лице Бочев мисля което дава интревю че Желев му бил съобщил 8 ли 10 ли бяха негови колеги агенти в радиото но той му обещал да не ги казва. Тъмна смешна и жалка балканска филисофия. Или бъдете европейци или не се правете на такива.
 
 
+1 #1 svetlan 2012-02-04 07:10
Г-н Христов,пак демагогия,пак наивност,пак несериозност.На кого е нужно изнасянето на тези документи за някакви си агенти,а самите им имена не ги публикува никой. Или ще кажете веднага,ами закона е такъв. А защо закона за нацистките преступници позволява пълни разкрития на мизериите им. Защо не се каже,че Павел Главусанов беше агент на ДС. Той беше редактор и диктор в РСЕ. Съпругата му Мария(Маруся)Ст олева също работеше там. Абе няма какво,имитира се борба срешу комунистическит е преступници,ама не се посочват кои са. А иначе ,на агентите,които работеха доскоро в чужбина им направихте такива изпълнения. Защо техните имена ги посочвате,а имената на агентите,които са работили по направление РСЕ ги криете. И после ,пак кажете,че не съм толерантен. Или изнасяте всичко,или казвате,че докато не се обявят имената,няма да се изнася никаква информация за нито една акция на ПГУ. С какво младите агенти са заслужили да им се отворят досиетата и посочат имената,а тези,по-горе не са заслужили. Или има и там различни групи агенти. Едните са по-важни от другите.
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов