Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Едвин Сугарев: Сегашната власт служи на Москва, на култивираните от ДС червени олигарси и на мафията |
Рубрики - Коалиция на гражданите |
Написано от Христо Христов |
Вторник, 02 Юли 2013 07:49 |
Днес става седмица от протестната гладна стачка на Едвин Сугарев. Въпреки физическата отпадналост той отговори на въпросите на desebg.com за днешната политическа ситуация и нестихващите обществени настроения срещу управлението на новата тройна коалиция между БСП, ДПС и „Атака”. Сайтът публикува и отвореното му писмо до министър-председателят. Тези дни стана ясно, че Орешарски е потърсил общественика и го е помолил да спре гладната си стачка, но е получил отрицателен отговор.
Г-н Сугарев, коя е границата на омерзението, която свободните хора не могат да преглътнат днес тук, в България? – Тази, която е вече премината. Става дума за натрупване, за нещо като мъчението китайска капка – всеки ден още мерзости, всеки път смяташ, че по-гадно не може да стане, а то става. Последната капка се казваше Делян Пеевски – с него комунистите (наричам ги така, защото никакви социалисти не са) искаха да кажат: тук сме и ще правим каквото си поискаме, никой не може да ни попречи. Сбъркаха. Оказа се, че може. Хората се пробудиха – видяха как живота им минава в лъжа, как цялото битие затъва в подмените на фасадната демокрация. И няма вече да заспят – за голяма жалост на сега управляващата паплач.
– Самият факт, че началото на прехода се повтаря днес – след 24 години, е симптоматичен. Излъчването, бих казал дори манталитета на днешните протести са същите, лозунгите са сродни, енергията е близка. Това не са протести за повече чорба, тези хора възстават против омерзителната реалност, за да извоюват достойнството си на граждани и да превърнат България в нормална страна. Тъй че от една страна това повторение говори, че досегашният преход е бил извратен, нищо не е постигнал в човешкото ни битие – и най-вече не е постигнал ново качество на живот. Но от друга страна това повторение е позитивно – защото говори за пробудената гражданска енергия и солидарност.
– На Москва, на култивираните от ДС червени олигарси и на създадената от същата институция мафия. Всъщност комунистите (и техните производни, разбира се) винаги са предавали и ограбвали страната си. Нека си спомним Луканов, Беров, Виденов, доведеният пак от „генералите” цар, предишната тройна коалиция. Какви са ефектите от тяхното управление? Гладната зима на 1990 г., ояждането на мутри и групировки по времето на Югоембаргото, гангстерските войни и нечуваната корупция, банковата катастрофа и поредното ограбване на България, безумни проекти като АЕЦ „Белене”, крупни корупционни сделки като тази с външния дълг, спирането на еврофондове, определянето на страната ни като най-корумпираната в Европа.
– Разбира се, че е такъв рефлекс. Наследствен – защото БКП се крепеше върху кървавия репресивен апарат на ДС – и сегашните комунисти не могат да преодолеят носталгията си по това време на сатрапия и всепозволеност – пореди което все се мъчат да го реставрират някак си. Най-наглият опит в това отношение беше реконструкцията на ДАНС, към която беше добавена и ГДБОП – плюс ред нови правомощия – и назначаването на Делян Пеевски. Станишев не се поколеба да изтъкне пред парламентарната си група, че има поет от него ангажимент за политически удар срещу ГЕРБ още в близките дни – и това е основния мотив за толкова драматичното налагане на неговата абсурдна кандидатура. Повече от очевидно е, че ДАНС още от самото начало е гледана като служба, която покрай всичко друго ще изпълнява и функциите на политическа полиция – нещо като някогашната ДС, а вероятно и като инструмент за контрол върху търговията с дрога, контрабандните канали и други престъпни сектори. Фактът, че при тройната коалиция Алексей Петров беше сивият кардинал в ДАНС, говори много ясно за какво става дума.
– Много са. Ще посоча само една от тях: българският преход беше прекършен още в самото начало – със свалянето на правителството на Филип Димитров. Това забави реформите с няколко години – и именно затова попаднахме на опашката на Източна Европа. През тези години комунистите изградиха своите стратегии, престъпните групировки натрупаха мускули, култивираха се новите олигарси – на базата на купени на безценица активи при масовата и касовата приватизация, корумпира се докрай съдебната система. Кой беше режисьорът на всичко това, се знае добре – неразградената мрежа на Държавна сигурност. Затова и едва ли ще преувелича, ако кажа, че една от причините за съществуването на днешното омерзително политическо блато се крие в нейното оцеляване – и в липсата на лустрационни закони.
– Бих я определил като политически инцест. Всички тези партии обслужват перверзните модели за съхраняване на политическата власт на старата партокрация – но вече на икономически релси – и са зависими, а някои от тях и създадени по рецептите на стратезите от КГБ. В този смисъл те са роднини – и сега ги гледаме как се съешават помежду си.
– Грешките са толкова много, че ми е трудно да ги изброя. Начинът, по който беше създадена партията СДС например е един от тях. Повтарям – не самият акт, а начинът, по който беше осъществен. Що се отнася до ОДС, то загина заради високомерието и самозабравянето си – както и заради моралното равнодушие към разни корупционни прецеденти.
– Ние искахме едно – да се махне тази сатрапия, от която не можеше да се диша и която тровеше живота на България цели 45 години. Да се махне истински – без компромиси и без мимикрии. Сега младите искат да се разкара лъжата и подмяната, натрупани през следващите 24 години. Искат свобода, достойнство, равенство пред закона, искат гражданско общество, което да бъде реален суверен. Както виждате, доста сродни неща.
Такава държава е България днес – и не друг, а Вие и подкрепящите Ви партии сте нейните строители. „Грешката” с назначението на Делян Пеевски разголи арогантността – Вашата и на Вашите попечители, допълнена от Вашия персонален анонс за рестартиране на антибългарския проект „Белене”; от поредната реабилитация на Държавна сигурност, изразена от Вашия външен министър Кристиан Вигенин; от назначението на Волен Сидеров за председател на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика; от лансирането на бивш служител на СИК за заместник министър на МВР. И днес, след всичко това, умолявате да Ви бъде даден поне шест месеца срок, за да свършите всички необходими дейности, включени във Вашия „план Орешарски”. Обещавате с щедра ръка някакви мизерни социални бонуси – сякаш ще извадите средствата за тях от собствения си джоб, а не от държавата хазна, която се пълни с парите на българските данъкоплатци - същите, които днес Ви искат оставката. Не е вярно, че не разбирате за какво става дума, г-н премиер. Много добре разбирате, но шикалкавите и бавите топката, снишен зад своите хипотетични обещания – та дано ви отмине бурята и додрапате някак до август, когато – вярвате Вие – гражданският гняв ще стихне и протестите ще потънат в отпускарското безвремие. Само че това, което демонстрирате пред цяла България, не е достойно поведение – това е бягство – бягство от човешкото достойнство, бягство от човешката солидарност, бягство от свободата, бягство от самия себе си. Това е малодушно изпълнение на марионетен танц – защото едва ли някой вярва, че Вашата персона има нещо общо с избора на който и да било за каквото и да било. Изборът на Делян Пеевски Ви демаскира – показа Ви като сламен човек, който е поставен чисто формално на държавното кормило, докато други определят Вашите назначения, делят властови Вашите ресурси и разпределят „порциона” на държавата. Преди Вас имаше друг един такъв сламен човек - проф. Любен Беров, при чието правителство Мултигруп управляваше България, мафията натрупа мускули, нароиха се кухи банки и кредитни милионери, подготви се почвата за поредното ограбване на страната ни и поредната национална катастрофа, която настъпи в края на 1996 г. Можете ли да се огледате в това минало? Същият сте. Същият - като проф. Беров. Съгласието с подобна функция унижава - и можете да бъдете сигурен, че няма да Ви запомнят с добро, г-н премиер. Хората, които крещят „Оставка!” под Вашите прозорци, не искат енергийните Ви помощи или мизерните грошове, с които се каните да индексирате пенсиите. Бъркате ги с други едни протестиращи – тези от февруари, които обслужваната от Вас БСП яхна, за да се докопа до властта. Те искат просто да се махнете – и Вие, и Вашето правителство, и новата тройна коалиция, която го подкрепя. Те изпитват отвращение към всичко онова, което им предлагате като днешна политическа реалност – и отказват да Ви търпят повече, отказват да живеят в лъжа. И именно поради това техния протест е знаменателен – той съдържа в себе си повече, неизмеримо повече от това да бъдат пометени поредните отрепки от политическата сцена на България. Този протест казва едно: така повече не може. Отказваме да търпим подмяната, отказваме да живеем по безпринципностите на фасадната демокрация, отказваме да бъдем само поданици и да следваме единствено стратегиите си за лично оцеляване. Тези хора вече знаят, че има нещо по-висшо от чорбата, която се каните да им предложите – че има свобода, има дух, има достойнство и морал. Тези хора не искат само Вашата оставка – искат с Вас да си тръгнат и разните Ви тайни и явни попечители, искат да си отиде Вашия мърляв и мизерен свят, подменил и обрекъл общото българско бъдеще. Те искат качество на живот, който вашите властови стратегии на подмяната не могат да им предложат; искат да не се срамуват, че са българи, искат пътят към човешкото достойнство и просперитет да не минава вече през Терминал 2. Те искат – и имат право да искат всичко това. В тези часове чрез тях се ражда гражданска България – и Вие нямате нито правото, нито силата да възпрете това рождение. Имате един единствен начин да излезете относително достойно от ситуацията, в която сте попаднали – като внесете своята оставка. Вървете си в мир, г-н премиер, вървете си, докато още има мир в България – защото от един момент нататък може да бъде късно. За съжаление Ви познавам достатъчно добре и знам, че няма да го направите. Наемниците не правят така. Ще се опитвате да оцелеете - с всички сили и с всички средства – както се опитват да оцелеят партийните Ви попечители, както се опитва да оцелее Вашият свят на подмяната и на лъжата. Срещу подобни усилия, градени върху волята да смажат и обезсърчат достойнството на една прогледнала вече България, са позволени всякакви средства, г-н премиер. И гражданското неподчинение, с което несъмнено ще Ви се наложи да се сблъскате, и индивидуалните акции като тази, която обявявам от днес, чрез това открито писмо. Започвам гладна стачка и няма да я прекратя, докато Вие и Вашето правителство не напуснете политическата сцена. Мога да предвидя Вашите реакции, мога да предвидя и реакциите на силите, които стоят зад Вас, мога да предвидя равнодушието, охулването, хоровото скандиране против този граждански акт, позоваването на брадатите лъжи за целия апокалипсис, който щял да настъпи в страната, ако Вие паднете от власт. Но знайте и Вие - участвате в една недостойна, подла игра – срещу българските национални интереси и бъдещето на страната ни. Подобна подлост се заплаща, г-н премиер - заплаща се рано или късно. И дори да успеете, ще знаете до гроб, че тази подлост е платена с цената на поне един живот – моят. Трудно се живее с такава памет. И още по-трудно се забравя, че – както казваше дон Кихот – свободата е най-висшето човешко благо, че тя трябва да бъде отстоявана ежедневно и ежечасно, с цената на всичко, понякога и с цената на човешкия живот. 26 юни 2013 г.
|