Представители на различни слоеве от българското общество, сред които мнозина интелектуалци и политици от извънпарламентарни партии, поискаха от управляващите и от кмета на София Йорданка Фандъкова незабавно да бъде демонтиран монумента на окупационната червена армия, издигнат през тоталитарно комунистическо време като „паметник на съветската армия“, провъзгласена от режима на БКП за „освободителка“.

Това стана ясно днес от отворено писмо, изпратено до медиите, което е адресирано до председателя на 47-то Народно събрание Никола Минчев, министър-председателя Кирил Петков, министъра на регионалното развитие Гроздан Караджов, кмета на София Йорданка Фандъкова и до Столичния общински съвет.

Сайтът desebg.com публикува Откритото писмо в пълнота:

Уважаеми дами и господа!

Ние, представителите на различни прослойки на обществото се обръщаме към Вас с категоричното искане съответстващо на отдавна изразена воля и на актуалните драматични събития: незабавно да бъде установена собствеността на Паметника на Съветската армия (ПСА) в Княжеската градина в столицата и да се пристъпи към неговото демонтиране, а фигурите да бъдат експонирани в Музея за социалистическо изкуство!

Повечето от нас вече 30 години водим битки за демонтирането на този позорен „паметник“ в сърцето на София. Излишно е да ви изброяваме несъстоятелните аргументи, с които нашите искания са били отхвърляни. Ще изтъкнем обаче знаковата съпротива на Руската федерация, която възпрепятства от 1992 г. изпълнението на този исторически важен за паметта на гражданите на София демонтаж, подкрепена от всевъзможни русофилски организации в България.

През всичкото това време ние сме преживявали като особено унизително чувството, че едно чуждо посолство може да се разпорежда с паметта ни по отношение на ролята на Червена армия, увековечен в позорния надпис на „благодарност“ към нея, изписан през 1954 г., т.е. най-мракобесните времена на настъпилия в България комунизъм.

С присъщия си имперски тон чиновниците от руското посолство, подкрепяни от БСП и различни нейни проксита, се подиграваха със слабата воля на политическите ни управници и малодушието на посткомунистическото ни общество. Всички правителства до този момент практически отхвърляха моралните основания на гражданите си, в името на своите политически сметки.

Уважаеми господа!

След инвазията на Руската федерация водена от лидера си Владимир Путин, ние смятаме за наш абсолютен жест на солидарност към Украйна да бъде премахнат този паметник, увековечаващ българското раболепие към Съветския съюз, който отдавна е в историята! С известни изключения, днешна Русия позволи на диктатора Путин да нахлуе в една суверенна страна и да подложи украинския народ на унищожение и икономическа разруха.

Ние приветстваме Декларацията на Народното събрание, в която думата „санкции“ срещу Русия има основно съдържателно и ценностно значение. Но не подобава на една суверенна държава като България, при това член на ЕС и НАТО да търпи в центъра на своята столица монумент на една чужда армия, която при това идва през септември 1944 г. не като освободител, а като агресор – печално известен факт е, че СССР обявява война на България на 5.09.1944 г., въпреки че държавата ни запазва мирни отношения с нея от началото на Втората световна война.

Така че през септември 1944 г. Червената армия бухвално нахлува в земите ни – още един факт, който доказва, че т.нар. Паметник на Съветската армия е плод на идеологическа фалшификация и не отразява историческата истина. Същевременно този монумент не е военен паметник по смисъла на международните конвенции, така че няма никакви юридически основания той да бъде защитаван.

Според най-новия институционален отговор по темата, с който разполагаме – писмо на Областния управител на Област София Митко Михайлов (ОА23-10084/27.07.2021 г.) ПСА е „недвижим имот по смисъла на чл. 110, ал. 1 от ЗС“, но характера на собствеността не е установен – дали тя е държавна или общинска. Ето защо, категорично настояваме в спешен порядък:

• Най-сетне да бъде установена собствеността на ПСА;
• Да се приеме решение за демонтирането на ПСА;
• В случай, че собствеността на ПСА се окаже общинска, държавата да не възпрепятства по никакъв начин неговото демонтиране (особено чрез МВР), а да окаже нужното съдействие.

Този жест ще бъде не само адекватна санкция на арогантния имперски стил на Путин и неговото обкръжение, а също и един закъснял израз на българското себеуважение и достойнство!

Ние, подписалите настоящето искане, сме убедени, че ако народните избраници, представителите на изпълнителната власт, общинските съветници ни подкрепят, ще се създаде предпоставка да бъде сложен край на деформираните представи на младото ни поколение кои бяха агресорите, които бяха жертвите след 9 септември 1944 година!

Не бива да допуснем нито ден повече паметникът на тоталитарната лъжа да ни позори и да отнема от крехкото ни самоуважение, че сме общество, което отстоява демократичните ценности, има достойнство и знае как да се противопостави на агресията на Руската федерация и нейния държавен ръководител Владимир Путин!

София, 25 февруари 2022 г.

• Юлиана Методиева, журналист, правозащитник, инициатор на първата гражданска дискусия за премахването на ПСА 2011
• Ясен Атанасов – поет, издател, инициатор на първата гражданска дискусия за премахването на ПСА 2011
• Мартин Заимов – икономист, инициатор на първата гражданска дискусия за премахването на ПСА през 2011 г.
• Горан Благоев, историк, журналист
• Иван Теофилов, поет
• Иван Анчев, бивш дипломат
• Румен Динев – организатор на Инициативна група за демонтиране на ПСА през 2020 г.
• Иван Сотиров, председател на Сдружение „Достойнство, отговорност, морал“
• архиепископ Христо Писаров – Вселенска съборна църква на Христос
• проф. Кирил Гогов – преподавател в НХА
• проф. Христо Кожухаров – преподавател в УНСС
• доц. Огнян Минчев – университетски преподавател, политолог
• презвитер Михаил Новак,
• Алфред Фосколо – общественик
• дякон Григор Пасков – духовници от Вселенска съборна църква на Христос
• доц. Евгения Благоева, преподавател в НБУ
• Боряна Писарова, учител
• Светлозар Писаров, художник
• Вера Григорова, лаборант
• Светлозар Арабаджиев, режисьор
• Цветан Цветанов, председател на ПП „Републиканци за България“, съпредседател на Национално обединение на десницата
• Георги-Момчил Попов – журналист и писател
• Юрий Георгиев – реставратор
• Петър Москов, председател на ПП „Консервативна обединение на десницата“, съпредседател на Национално обединение на десницата
• доц. Ваня Василева – БАН
• свещеник Людмил Петров
• Николай Ненчев, председател ПП БЗНС
• Христо Елезов – уебдизайн
• Стойко Стойков – журналист, издател
• Вени Марковски – Интернет общество – България
• Георги Даскалов – журналист
• Мохамед Халаф – журналист, арабист
• Георги Тошев – продуцент, режисьор
• Красен Станчев – икономист, преподавател
• Георги Папакочев – журналист
• Мартин Иванов – историк
• Владимир Дайнов – журналист
• Диана Иванова – писател
• Силвия Чолева – публицист и поет
• Василена Чонова – сценарист,
• Благовеста Кенарова – граждански активист
• Даниел Брезов – математик, преподавател
• проф. дфн. Албена Хранова – университетски преподавател
• Мария Касимова-Моасе – писател, общественик
• Стефан Божков – художник
• доц. д.р Румен Петров – университетски преподавател
• д-р Йорданка Колева – ДКЦ Костенец
• Николай Лефеджиев – журналист, Тв Европа
• Димитър Камбуров – преподавател, писател
• Александър Методиев – продуцент
• Райна Гаврилова – университетски преподавател
• д-р Камен Данов – н-н отделение на УМБАЛ „Пирогов“
• Мария Малсеф – дизайнер
• Димитрин Вичев
• арх. Стоян Стоянов
• Димитър Бочев – писател
• доц. Валерия Кардашевска
• Лютви Местан – политик
• Росен Йорданов, психолог
• проф. Евелина Келбечева – историк
• доц. Анастасия Пашова – историк
• доц. Петър Воденичаров
• д-р Георги Боздуганов
• Лъчезар Заркин
• проф. Вили Лилков – преподавател,архитект
• ген. Съби Събев – първият представител на България в НАТО
• проф. Георги Касчиев – ядрен физик
• д-р Любомир Канов
• Пламен Асенов – журналист
• проф. Георги Фотев
• адв. Петър Славов
• Иван Тотев – скулптор
• Митко Новков – писател
• Ния Пушкарова – художник, куратор
• Ваня Големанска
• Надежда Радулова – поетеса

Инициаторите ще внесат писмото в Народното събрание на 28 февруари 2022 г.

Подписката е отворена. Желаещите да се присъединят, могат до го сторят на електронния адрес:
Юлиана Методиева – yuliana.metodieva@gmail.com