Гражданската кампания се за намаляване на пенсиите на работилите в ДС и тоталитарни организации до нивото на средната пенсия в страната обявиха през юли 2010 г. от Коалиция за честно управление, инициативата „Граждани срещу ДС”, Център за подкрепа на хора преживели изтезание – АСЕТ, гражданска инициатива „Справедливост”, Център „Хана Аренд” и Асоциация „Горяни”.

Петицията призовава Народното събрание за следното:
„Ние, подписалите тази петиция, настояваме Народното събрание да приеме поправки в Кодекса за социалното осигуряване, така че пенсиите, получвани днес и в бъдеще от работилите през периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. щатни служители на:

• Държавна сигурност (ДС )
  • Разузнавателните служби на Българската народна армия
  • Вътрешни войски (ВВ)
  • Разузнавателния отдел на Гранични войски (РО на ГВ),
  а също и щатните платени функционери на:
  
  • Българската комунистическа партия (БКП)
  • Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС)
  • Отечествения фронт (ОФ)
  • Българския земеделски народен съюз (БЗНС)
  • Съюза на активните борци против фашизма и капитализма (САБПФК)
  • Българските професионални съюзи (БПС),
  включително предшествениците и правоприемниците на тези организации през посочения период,
  да бъдат намалени до нивото на средната пенсия в Република България.

Мотиви:
Комунистическата власт в България през 1944–1991 г. се базира на широка мрежа от служби за сигурност (ДС, РУМНО, ВВ, РО на ГВ), които, прилагайки незаконосъобразни методи, нарушаващи основните права на човека, фактически изпълняваха ролята на политическа полиция.

Политическата полиция на така наречената „Народна Република България” е имала за цел да опази власт, която е нарушавала човешките права, лишавала е обществото от свободата на словото и е прилагала терор и унизително отношение.

Срещу лица и организации, които защитават демокрацията са извършени тежки престъпления, а извършителите не са подвеждани под наказателна отговорност.

Комунистическият режим беше подкрепян и от система от тоталитарни организации, издържани от държавата (БКП, ДКМС, ОФ, БЗНС, САБПФК, БПС), които утвърждаваха еднопартийната диктатура.

Щатните функционери на службите за сигурност и на тоталитарните организации са изпълнявали своите функции без да са изложени на риск да загубят живота или здравето си.

Благодарение на това, че укрепват антихуманна властова система, са се ползвали с многобройни материални и правни привилегии и облаги.

Получавали са заплати, значително по-високи от тези на работниците на физическия и умствения труд, допринасяли реално за развитието на икономиката. Поради това и днес получават по-високи пенсии от тях.

Инициаторите на инициативата изчислиха, че при евентуалното намаляване на пенсиите ще бъдат спестени около 48 млн. лв. Според разпространена от гражданската коалиция информация през периода 1944 – 1991 г. щатните служители, преминали през Държавна сигурност, са над 25 000 души. От тях над 10000 в момента са пенсионери с високи пенсии.

Бившите генерали от ДС получават пенсии по 700 лв., бившите полковници – по 550-600 лв., пенсиониралите се с чин капитан или майор – по 450-500 лв. Средната пенсия на офицерите от ДС е около 450 лв., което е с 200 лв. повече от средната пенсия за страната, която в момента е 245 лв., са изчислили инициаторите на петицията. Организаторите на петицията предлагат със спестените милиони да бъдат увеличени минималните пенсии.

Гражданската коалиция смята, че все още не е късно за справедливост. Тя припомни, че приемането на такава мярка в Полша беше одобрено от Сейма и Конституционния съд и бе посрещнато с голямо удовлетворение от обществото.
Преди няколко години Конституционният съд на Германия също реши, че бившите кадрови служители на ЩАЗИ не могат да взимат по-високи от средните за страната пенсии.

Подписката беше внесена в парламента през лятото на 2010, но разглеждането й беше отлагано и прехвърляно между няколко парламентарни комисии.

Инициатива „За чист парламент”

Преди инициативата за намаляване на пенсиите на сработилите в казионните организации и в Държавна сигурност сдружението „Граждани срещу ДС” предприе през пролетта на 2009 г. кампания за недопускане на бивши служители на Държавна сигурност до листите за изборите за депутати в Европейския парламент. „Не считаме за нормално бивши агенти на ДС да се ползват с доверието, което трябва да имат кандидати да представят страната ни в Европейския парламент”, заяви Васил Къдринов от сдружението. Предложеното от сдружението споразумение „За чист парламент” беше подписано от 11 партии.

То не попречи на БСП повторно да излъчи и за евродепутат Евгени Кирилов, бивш сътрудник на ДС, избран евродепутат още през 2007 г.  Той беше разкрит от комисията по досиетата като секретен сътрудник Манчев на Окръжно управление МВР-КДС-Варна през 1966 г., а от 1978 г. на Първо главно управление на ДС.