Таня и Стефан Стоянови, снахата и сина на сатирика Радой Ралин, обявиха днес с писмо до медиите безсрочна гладна стачка. Тя е в подкрепа на продължаващата 12-ти ден гладна стачка на писателя и общественик Едвин Сугарев, фотографа Николай Генов.

Таня и Стефан, които са автори на едно от най-новите изследвания в архивите на ДС, разкриващо обръча на комунистическия режим около Радой Радой, настояват за оставката не само на кабинета „Орешарски”, но и обявяват срещу назначението на депутата от БСП Росен Малинов и агент на Шесто управление за областен управител на София.

„По закон той е упълномощен да отговаря за определяне на обезщетенията на репресираните – което, освен конфликт на интереси срещу българските граждани е и груба гавра с жертвите на комунизма у нас”, посочват двамата.

В писмото си до медиите те подробно мотивират своето решение:

„Не можем да се примирим и неглижирането и безхаберието на новоовластилите се спрямо 25-ти ден протестиращия български народ, изнудван на всяка крачка - по болници, съдилища, работни места, в администрация и др., без да има на кого да се оплаче.

Днес, 6 юли 2013 г., се навършват 23 години от оставката на председателя на Държавния съвет Петър Младенов през 1990 г. До нея се стига, след като е разкрита фразата му „по-добре танковете да дойдат”, изречена при блокадата на парламента на 14 декември 1989 г. Думите му са документирани от режисьора Евгений Михайлов с камера.

След общественото недоволство в резултат на проведените първи избори след промените на 10 юни 1990 г., фалшифицирани от бившите комунисти, в страната се надига вълна от гражданско неподчинение. В разгара на студентската стачка от юни 1990 г. е дадена публичност на казаното от Младенов и е поискана оставката му. До нея не стига няколко дни по-късно.

Евгений Михайлов, който е и депутат от СДС в 37-то Народно събрание (януари 1995 г. – февруари 1997 г.) е един от хората, участници и свидетел на прехода. Сайтът desebg.com ви представя интервю с него на журналиста Христо Христов. Разговорът с Евгений Михайлов за капаните и предателствата през прехода и днешната ситуация е продължителен и ще бъде публикуван в няколко части. В първата част неизбежно става въпрос за миналото и за значението то да се познава.

На 26 юни 2013 г., 12 дни след скандала с назначаването на депутата от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски за директор на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), общественикът, поет, университетски преподавател и депутат от СДС в 7-то Велико Народно събрание и 36-то и 37-то Народно събрание обяви гладна стачка срещу правителството на БСП и ДПС с премиер Пламен Орешарски, подкрепяно от „Атака”.

Днес става седмица от протестната гладна стачка на Едвин Сугарев. Въпреки физическата отпадналост той отговори на въпросите на desebg.com за днешната политическа ситуация и нестихващите обществени настроения срещу управлението на новата тройна коалиция между БСП, ДПС и „Атака”.

Сайтът публикува и отвореното му писмо до министър-председателят. Тези дни стана ясно, че Орешарски е потърсил общественика и го е помолил да спре гладната си стачка, но е получил отрицателен отговор.

Г-н Сугарев, коя е границата на омерзението, която свободните хора не могат да преглътнат днес тук, в България?

 – Тази, която е вече премината. Става дума за натрупване, за нещо като мъчението китайска капка – всеки ден още мерзости, всеки път смяташ, че по-гадно не може да стане, а то става. Последната капка се казваше Делян Пеевски – с него комунистите (наричам ги така, защото никакви социалисти не са) искаха да кажат: тук сме и ще правим каквото си поискаме, никой не може да ни попречи. Сбъркаха. Оказа се, че може. Хората се пробудиха – видяха как живота им минава в лъжа, как цялото битие затъва в подмените на фасадната демокрация. И няма вече да заспят – за голяма жалост на сега управляващата паплач.

В деня, в който БСП и ДПС отмениха след обществения натиск решението си от петък за избирането на депутата и медиен магнат Делян Пеевски за председател на Държавна агенция „Национална сигурност”, площад „Независимост” пред Министерския съвет отново се изпълни от хиляди граждани.

Какъв беше техния отговор за управляващите, които с половин уста поискаха прошка и извинение, като по този начин сметнаха, че са преодолели кризата на доверие, в която изпаднаха три седмици, след като взеха гласуваха кабинета си Орешарски? Протестиращите скандираха главно: „ОСТАВКА!” и „червени боклуци” за рефрен.

 Сайтът desebg.com ви предлага фотогалерия от 6-ия ден на гражданския протест. Снимките са на журналиста Христо Христов.