|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Хубертус Кнабе: България не трябва да оставя дипломатите-агенти на ДС да вредят на репутацията й ПДФ Е-мейл
Рубрики - Сагата с дипломатите
Написано от Драгомир Иванов   
Четвъртък, 10 Март 2011 13:18

В историческите среди в Германия името на д-р Хубертус Кнабе, директор на берлинския музей в памет на жертвите на ЩАЗИ, е синоним на задълбочено, съвестно и безкомпромисно проучване на ГДР и комунистическата диктатура.

Роден през 1959 г. в Западна Германия, в семейство на бегълци от Изтока, Кнабе завършва история и германистика, а в края на 80-те години започва да се занимава професионално с режима на Хонекер. От 1992 г. до 2000 г. работи в научноизследователския отдел на Федералната служба за архивите на ЩАЗИ.

Днес Кнабе е директор на Мемориала за жертвите на ЩАЗИ, който се намира в някогашния следствен затвор на тайната полиция в района "Хоеншьонхаузен" в Берлин. Aвтор е на многобройни публикации и няколко книги за проникването на ЩАЗИ на Запад и за опитите за омаловажаване на диктатурата след промените.

В специално интервю за Държавна сигурност.com изследователят коментира разкритията за дипломатите-агенти на ДС и проблемите пред декомунизацията. .

 

През декември 2010 г. Комисията по досиетата оповести имената на над 190 дипломати, които са работили за ДС. С други думи, почти половината от българските дипломатически представители след 1989-та са били сътрудници на комунистическите тайни служби. Правителството поиска от президента Първанов да ги отзове, но той (разкрит през 2007 като сътрудник "Гоце") се възпротиви. Как тълкувате този случай?

- Бих посъветвал България да не се оставя да бъде представяна в чужбина от бивши сътрудници на комунистическата тайна полиция. Това вреди не само на репутацията на страната, но подкопава и доверието в българската дипломация. Как например може да се води поверителен разговор с посланик, когато се знае, че е бил комунистически агент? Всеки ще предположи, че чувствителна информация може да изтече по съмнителни канали или да се окаже в Москва. Затова и в ЕС и НАТО са изключително обезпокоени. В интерес на българската държава е да се погрижи за чистотата в дипломатическата служба.

 

В Германия успяха ли агенти да ЩАЗИ да запазят посланическите си постове и да продължат да бъдат на дипломатическа работа и след падането на Стената?
- Не ми е известен нито един случай, в който бивш шпионин на ЩАЗИ да представя Германия в чужбина, още по-малко като посланик. Това би отприщило в обществото буря от възмущение. Дори и за Олимпийските игри важи принципът, че в германските отбори не могат да работят някогашни сътрудници на ЩАЗИ - дори и ако те междувременно са станали успешни треньори, а заради изолирането им да се печелят по-малко медали.

 

До каква степен ЩАЗИ определяше дипломатическия състав по времето на ГДР? Колко бяха сътрудниците на тайната полиция сред дипломатите?

-  Дипломатическата служба в ГДР беше изцяло проникната от ЩАЗИ. Мнозина дипломати се водеха на заплата към Министерството на сигурността като "офицери за специални поръчения" (OibE). Сътрудниците на ЩАЗИ отговаряха не само за сигурността и контрола на задграничните представителства, но и под прикритието на дипломати систематично събираха информация. Не без основание в ЩАЗИ са определяли посолствата на ГДР като "легални резидентури".

 

Вие систематично се застъпвате за критично и неповлияно от конюктурата разработване на историята на ГДР и често критикувате недостатъчната ангажираност на политиците. В книгата си "Престъпниците са сред нас" (2007) описвате с много примери, как комунистическата диктатура "постепенно се покрива със сияещо було", а старите кадри наново се организират. Наистина ли обществото изгуби интерес от проучването на ГДР? Защо?

- През последните години заниманията с комунистическото минало все повече губят обществено значение в Германия. Двадесет години след падането на Стената потискащият опит от живота в диктатурата изпадна в забвение. Само жертвите не желаят да сключат мир с миналото и затова често биват възприемани като смутители и дразнители. Подобно развитие може да видим почти навсякъде в света, когато залезът на една диктатура протече по повече или по-малко мек начин. Но най-често това изместване и потискане на спомените един ден си отмъщава. Тогава махалото се връща и младите задават на своите родители, на дядовците и бабите си въпроса: Защо го премълчахте от нас, защо ни спестихте разказа за миналото?

 

Но каква е тогава ефективната стратегия срещу забравата и замазването на комунистическите диктатури в Източна Европа?

- Най-вече трябва да се пазим от заблудата, че съзнанието за опасностите на тоталитаризма израства от само себе си. Борбата срещу забравата е като гребане срещу течението - отстъпиш ли, то те връща обратно. Комунизмът трябва да бъде разказван и обясняван най-вече на младите хора - чрез интензивно обучение, добри учебници и срещи със жертвите. Но политиката и медиите също играят голяма роля. В изправянето срещу миналото политиците трябва да дават личен пример, а медиите без страх да разкриват проблемите и преплетеностите. Тогава е напълно възможно комунизмът един ден да бъде обществено заклеймен, както се случи с националсоциализма.

 

Смятате ли, че все още може да се прокара общоевропейска забрана за комунистическите символи, каквато съществува за националсоциалистическите?

- Комунистическите символи днес вече са забранени в някои страни от Източна и Централна Европа. В редица държави забулването или омаловажаването на комунизма беше инкриминирано. Дали е възможно общоевропейско решение, зависи предимно от западноевропейските държави - и от Съда на Европейския съюз - които се държат особено пренебрежително към темата. И едва ли е утеха, че инициативата на Германия за въвеждане на единно европейско наказателно право срещу възхвалата на националсоциализма, също се провали.

 

В България тече дискусия за Паметника на Съветската армия в София, а граждански групи настояват за демонтирането и преместването му в парк на тоталитарните монументи. Какво е Вашето мнение?

- Монументите на тоталитаризма нямат място в градския облик на една демокрация. В публичното пространство в Германия няма да откриете вече нито един пречупен кръст, въпреки че някога е гъмжало от тях. Огромният паметник на Ленин, който комунистите бяха издигнали в Берлин, медувременно е заровен в една гора. Затова смятам за добра идея всички тези паметници - както е в Унгария или в балтийските държави - да се преместят извън градовете. Така те изведнъж ще придобият ново значение - от монументи на тоталитаризма ще станат мемориали срещу тоталитаризма.

 

От края на 2008 г. функционира Европейска мрежа на институциите за архивите на тайните служби, която охваща 7 източноевропейски държави, сред които и България. Как оценявате инициативата?

- Има смисъл от сътрудничеството между институциите, управляващи архивите на тайните служби. Ние не само можем да научим много едни от други, но и да си помогнем за редица въпроси по същество. В Германия например би било интересно да се узнае кои граждани на ГДР са били убити в миналото при опит да избягат на Запад през българските граници. В България може би пък има интерес от проучване на връзките с КГБ, които са описани в голям брой документи на ЩАЗИ. Но наред с това професионално сътрудничество ние се нуждаем и от политическо представителство в Европа. Затова подкрепям и усилията на Чехия за изграждане на един вид платформа за европейска памет и съвест.

 

И накрая, какво очаквате от новия пълномощник за архивите на ЩАЗИ, Роланд Ян?

- Той е първият ръководител на службата за архивите, който е лежал в затвора през диктатурата. Това е важен опит, който обаче не е достатъчен за решаването на съществуващите проблеми. Повече от половината архиви на ЩАЗИ все още не са рационално проучени. До днес в институцията работят над 50 бивши служители на ЩАЗИ, някои от които са на чувствителни позиции. Съотношението между разходите и ползите от службата не е добро - а промяната му е задача, за която е нужно дълбоко поемане на дъх и ясна посока.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов