През 1954 г., в началото на процеса на десталинация след смъртта на съветския диктатор Сталин, Политбюро на ЦК на БКП е било принудено да съкрати драстично щата на Гранични войски.

Причината е била повече от прозаична – „да се реализират известни икономии по издръжката на войските“.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис на строго секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП от 19 октомври 1954 г.

То е взето след доклад за състоянието на Гранични войски на тогавашния вицепремиер Иван Михайлов. Гранични войски се водят към състава на МВР-ДС и отразява невъзможността на комунистическият режим да поддържа свръх раздут и неефективен състав на войските, натоварени с опазването на социалистическия затвор, в който българите са заставени да живеят след 9 септември 1944 г.

Нареденото от Политбюро съкращение на щата на Гранични войски е драстично – с 5 743 длъжности. Съкращенията обхващат числения състав по линия на щабовете и резервите в управлението на войските, засяга самите гранични отряди, както и комендатурите и сержантската школа.

Българската армия понася тежки щети след преврата на 9 септември 1944 г., чрез който компартията влиза във властта. Българското офицерство е подложено на невиждана чистка – хиляди са уволнени, преследвани и репресирани.

Повечето от онези кадри във войската, които са защитавали Отечеството и са рискували живота, са дамгосани с удобния за комунистите термин „фашисти” без в България да е управлявала партия или монарх с такава идеология.

Сайтът desebg.com публикува онлайн заповедта, с която е поставено началото на чистката в армията. Тя е от 20 септември 1944 г. и е издадена от тогавашния министър на войната Дамян Велчев.

С нея е разпоредено командирите на дивизии веднага да съставят „следствени комисии”, чиято задача е да издирват военни чинове, които с „миналата си или настояща дейност са допринесли или допринасят за разколебаване на войнишката вяра в командването”.

В състава на комисиите са допуснати представители от областните комитети на ОФ, както и такива на „въстаническите отряди” (разбирай партизани).

Да, имало е период по време на тоталитарния комунистически режим, когато това дали МВР-ДС е могло да разработва и разследва за извършени престъпления членове на Българската комунистическа партия се е решавало от самата партия.

Така на практика компартията е иззела функциите на полицията (тогава милиция), следствието и прокуратурата.

За това свидетелства партиен документ, който днес достига до нас благодарение на архивите на ДС.

Той представлява докладна записка до секретаря на ЦК на БКП Боян Българанов от завеждащият отдел „Административен” на ЦК Добри Терпешев. Записката е от юли 1956 г. и desebg.com я публикува онлайн.

През отдел „Административен” минават цялата кореспонденция на силовите министерства като МВР-ДС и МНО за решения от висшето партийно ръководство при тоталитарната комунистическа система. Боян Българанов пък е човекът, който в ЦК в този период е отговарял за силовите ведомства.

В записката се коментират предложения, направени от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков, направени с оглед на ХХ конгрес на КПСС и априлския пленум, на който е Тодор Живков е утвърден за първи секретар на БКП.

„Поради изчерпване на водните количества в язовирите и последвалото голяма намаление на мощностите на водните електроцентрали, налага се допълнително да се ограничи потреблението на електроенергия”. Това решение взима комунистическото правителство през септември 1964 г., когато то се оглавява от лидера на БКП Тодор Живков, а сайтът desebg.com публикува документа за това онлайн.

Живков има навика често да оправдава дори и пред съветското ръководство банкрутиралото си три пъти управление с природни бедствия или аномалии и тук не прави изключение за налагане на характерната за социализма практика – да се въвежда режим на тока.

 Решението за непопулярната мярка на режима през 1964 г. е адресирана до всички министерства, комитети, ведомства и организации, както и до окръжните народни съвети.