Да, имало е период по време на тоталитарния комунистически режим, когато това дали МВР-ДС е могло да разработва и разследва за извършени престъпления членове на Българската комунистическа партия се е решавало от самата партия.

Така на практика компартията е иззела функциите на полицията (тогава милиция), следствието и прокуратурата.

За това свидетелства партиен документ, който днес достига до нас благодарение на архивите на ДС.

Той представлява докладна записка до секретаря на ЦК на БКП Боян Българанов от завеждащият отдел „Административен” на ЦК Добри Терпешев. Записката е от юли 1956 г. и desebg.com я публикува онлайн.

През отдел „Административен” минават цялата кореспонденция на силовите министерства като МВР-ДС и МНО за решения от висшето партийно ръководство при тоталитарната комунистическа система. Боян Българанов пък е човекът, който в ЦК в този период е отговарял за силовите ведомства.

В записката се коментират предложения, направени от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков, направени с оглед на ХХ конгрес на КПСС и априлския пленум, на който е Тодор Живков е утвърден за първи секретар на БКП.

„Поради изчерпване на водните количества в язовирите и последвалото голяма намаление на мощностите на водните електроцентрали, налага се допълнително да се ограничи потреблението на електроенергия”. Това решение взима комунистическото правителство през септември 1964 г., когато то се оглавява от лидера на БКП Тодор Живков, а сайтът desebg.com публикува документа за това онлайн.

Живков има навика често да оправдава дори и пред съветското ръководство банкрутиралото си три пъти управление с природни бедствия или аномалии и тук не прави изключение за налагане на характерната за социализма практика – да се въвежда режим на тока.

 Решението за непопулярната мярка на режима през 1964 г. е адресирана до всички министерства, комитети, ведомства и организации, както и до окръжните народни съвети.

Уникален документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн, разкрива сляпата подчиненост на съда по времето на тоталитарния комунистически режим на бившето партийно ръководство на БКП.

Той представлява писмо на председателя на Върховния съд Борис Лозанов и член на БКП до генералния секретар на компартията Вълков Червенков от януари 1952 г.

Това е две години след съдебният процес срещу бившия вицепремиер Трайчо Костов, който през декември 1949 г. е осъден на смърт и обеден.

В писмото си Борис Лозанов припомня на Червенков, че именно той е ръководил съдебния процес срещу Костов и че е получил „ценни указания” от Васил Коларов и самия Червенков за „успешно изпълнение на поставената задача”.

Сайтът desebg.com публикува решение „А” №29 на Секретариата на ЦК на БКП от 11 януари 1983 г., с което преди 30 години Георги Първанов е назначен като научен сътрудник III степен в Института по история на БКП при ЦК.

Оригиналното решение, копие на което се публикува, се съхранява в Държавния архив и е явен документ. Освен самото решение на Секретариата, който е изпълнителният орган на Централния комитет на Българската комунистическа партия, архивната единица от фонд 1Б (партиен архив) съдържа още два документа.

Първият е докладна записка от Института по история на БКП при ЦК на БКП относно: Преназначаване на сътрудник в института. Той е подписан от директора на института Давид Елазар, член на партизанския отряд „Чавдар”. В него се мотивира предложението за назначаване на Георги Първанов след проведен конкурс, спечелен от него. В този документ младият научен работник, тогава Първанов е 26-годишен, е определен, като изключително трудолюбив и постоянен, имащ „добра марксистко-ленинска подготовка”.

Вторият документ, също подписан от Елазар и придружаващ решението на Секретариата на ЦК, е официална биографична справка за Георги Първанов. От нея става ясно членството му в БКП от 24 февруари 1981 г. Седем месеца по-късно той започва работа в Института по история на БКП като историк-специалист.