Изглежда недоброто управление на Българския футболен съюз не само, че не е от вчера, а някои маниери, които са критикувани днес, могат да бъдат открити още по времето на тоталитарния комунистически режим.

Това разкрива архивен документ на Държавна сигурност, от който извадки desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно агентурно сведение от агент на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия през 1984 г. относно: Председателят на Българската футболна федерация (БФФ).

Федерацията (1962-1985) е предшественик на Българския футболен съюз, който е неин правоприемник от средата на 80-те години на ХХ век, когато е създаден.

„Не е вече тайна, че председателят на БФФ Димитър Николов еднолично си решава много неща, за които важат задължително възприетите принципи и регламент”, се посочва от агента на Шесто, работил под псевдонима „СВИЛЕН”.

Той визира Димитър Николов, председател на Българската футболна федерация в периода 1982-1984 г. Той е работил във физкултурния сектор на Секретариата на ЦК на БКП. Преди да оглави БФФ е първи зам. председател на федерацията.

През 1980 г. е избран за член на организационната комисия при УЕФА. Заслужил деятел е на физкултурата.

„Българските части, изпълняващи своя дълг в Чехословакия, са с висок дух и постоянна готовност да изпълнят докрай своя интернационален дълг”.

Това е докладвал министърът на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров на Политбюро на ЦК на БКП за българските военни части, участвали в нападението на Чехословакия през 1968 г. под командването на съветските войски. Тази година се навършват 51 години от срамното потъпкване на Пражката пролет от войските на Варшавския договор, водени от съветската армия.

Специалният доклад представлява строго секретна докладна записка относно: Действията на частите на БНА в ЧССР от 30 септември 1968 г., който е запазен във Военния държавен архив, а desebg.com го публикува онлайн, цитирайки го от сборника „Пражката пролет и Държавна сигурност” на Комисията по досиетата.

В 9-страничния доклад ген. Джуров подробно обяснява как българските военни части първоначално са дислоцирани на територия на СССР и са поставени под командването на Главното командване на съветската армия и извършена конкретна подготовка.

„Поради изчерпване на водните количества в язовирите и последвалото голяма намаление на мощностите на водните електроцентрали, налага се допълнително да се ограничи потреблението на електроенергия”. Това решение взима комунистическото правителство през септември 1964 г., когато то се оглавява от лидера на БКП Тодор Живков, а сайтът desebg.com публикува документа за това онлайн.

Живков има навика често да оправдава дори и пред съветското ръководство банкрутиралото си три пъти управление с природни бедствия или аномалии и тук не прави изключение за налагане на характерната за социализма практика – да се въвежда режим на тока.

 Решението за непопулярната мярка на режима през 1964 г. е адресирана до всички министерства, комитети, ведомства и организации, както и до окръжните народни съвети.

Провинилите се висши партийни членове са разпитвани не само от следствието на Държавна сигурност, но и от специални комисии на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия, които се изисквали пълни самопризнания.

Това разкрива документ от архива на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява протокол за разследването на Никола Куфарджиев от комисия на ЦК на БКП на 27 февруари 1961 г.

Куфарджиев е член на БКП и секретар на Българския професионален съюз, който през 1960 г. заедно с група съпартийци изпращат отворено писмо до ЦК, в което открито критикуват политиката на тогавашния първи секретар на БКП Тодор Живков.