Още през 1945 г. работниците са вдигнали ръце от режима на Отечествения фронт, в който Българската работническа партия (комунисти) им е обещавала равенство и благоденствие.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com.

Той представлява писмо на работниците от акционерно дружество за памучни прежди „Цар Борис“ – Варна до Националния комитет на ОФ, министър-председателя, министъра на финансите, министъра на социалната политика, министъра на търговията и други институции от 19 април 1945 г.

Работниците протестират срещу високите удръжки върху трудовите възнаграждения.

„Удръжките върху получените суми са крайно големи и намаляват до голяма степен средствата за преживяване при голямото поскъпване на предметите от първа необходимост“, се посочва в писмото.

„Какво е конституционното основание за задържане в ТВО? В страната ни трябва да има пълен конституционен ред. Не могат да лежат в затвора хора неосъдени“.

Реторичният въпрос е зададен в момент на откровение от генералния секретар на БКП и министър-председател Вълко Червенков през юли 1953 г. в изказване по време на обсъждане в Политбюро на ЦК на БКП на доклад за помилванията през същата година на министъра на вътрешните работи Георги Цанков и Георги Дамянов – член на Политбюро и председател на Президиума на Народното събрание (помилванията тогава са ставали с решение на Президиума, б.а.).

В началото на 70-те години на ХХ век комунистическата върхушка в лицето на Секретариата на ЦК на БКП, оглавяван от Тодор Живков, е поставила конкретни задачи на държавните институции, като целта е да подобри работата по „националното самосъзнание“ на българските граждани, изповядващи мохамеданска вяра.

Това разкрива документ, запазен в архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлай. Той представлява решение на Секретариата на ЦК на БКП за по-нататъшно подобряване на работата за националното осъзнаване и патриотичното възпитание на българите с мохамеданска вяра.

Той е от 27 юли 1970 г. и с него се възлагат различни задачи на окръжните комитети на БКП в Смолян, Благоевград, Пазарджик, Кърджали, Ловеч, Пловдив, в които живеят помаци.

Със специално постановление през 1948 г. Министерският съвет с премиер комунистическия функционер Георги Димитров нарежда на Светия синод и Българската православна църква да отмени забраната си за активно участие на свещениците и други църковни служители в обществено-политическата организация Отечествен фронт и в „органите на народната власт“.

Това става ясно от документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис на 29-то постановление на Министерския съвет от 17 септември 1948 г., взето в заседанието му на 17 септември 1948 г., протокол №134.

По това време БПЦ се ръководи от екзарх Стефан I, който се противопоставя на комунистическата власт да се намесва в църковните въпроси.

Тогава обаче е директно заплашен, че ако не се съобрази с нарежданията на комунистическото правителство ще бъде изпратен в СССР.