През юли 1988 г. ЦК на БКП провежда пленум, на който генералният секретар на комунистическата партия Тодор Живков се опитва да овладее разрастващото се противопоставяне на отделни групи от интелигенцията срещу "партийната линия" и неговото управление начело на режима. Под формата на поредна концепция за преустойство в духовната сфера Живков прокарва решения, с които иска да задуши гласовете на критиците сред интелектуалния елит в страната.

През март същата година е създаден Обществения комитет за екологична защита на Русе, който предизвиква гнева на Първия. Неговият ход е да изтегли планирания за по-късно пленум на който под благовидната форма за партийната грижа за културата и образованието и да се разправи с набелязаните „грешници”.

На пленума като членове на ЦК са освободени художникът Светлин Русев, активен участник в Русенския комитет и секретарят на ЦК Стоян Михайлов, който Живков нарочва за виновник за допускането на формирането на неформалната организация от различни интелектуалци, включително и членове на БКП. Станко Тодоров е принуден да си подаде оставката като член на Политбюро на ЦК на БКП, която е предизвикана от участието на съпругата му Соня Бакиш в Обществения комитет за екологична защита на Русе.

Една от стратегическите задачи на Държавна сигурност е била да се бори против западното влияние в българското общество, представяйки много от културните, модните и музикалните процеси в света като идеологическа диверсия.

Този термин е внесен в оборота на репресивния апарат на ДС още през 50-те години от СССР, но става особено актуален през следващото десетилетие.

Още преди да бъде създадено Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия в Държавна сигурност съществува аналогична структура, която по агентурно-оперативен път се стреми да ограничава западното влияние. Това е Трето секретно политическо управление за борба с контрареволюцията.

През 1961 г. то изготвя строго секретно предложение относно „Мерки за ограничаване на западното влияние в страната”. Самото влияние на Запада е определено като „упадъчно”, а освен предложението предшественикът на Шесто управление изготвя и строго секретна „Кратка справка относно разбирането за идеологическата диверсия”. Сайтът desebg.com публикува двата документа онлайн.

По време на тоталитарната комунистическа държава БКП си вменява правото да решава еднолично всички въпроси, включително каква трябва да е модата, с какви дрехи трябва да се обличат хора, дали да бъдат с бради или мустаци, та до прическите.

Органът, който се грижи за „правилното” естетическо възпитание е Централния комитет на Българската комунистическа партия. Още през втората половина на 50-те години с утвърждаването на Тодор Живков на власт висшето партийно ръководство приема акция срещу т. нар. хулигани – жени, които носят къси поли, мъже с бради, млади хора, които танцуват западни танци. Мнозина от тях се оказват в концлагера „Слънчев бряг” край Ловеч, създаден през 1959 г. със знанието на Политбюро на ЦК на БКП, където са „превъзпитавани” чрез тежък физически труд.

През 60-те и 70-те години тази политика на комунистическата партия продължава. Изпълнители на партийните решения са органите на репресивния на БКП в МВР. Сайтът desebg.com публикува онлайн един от документите, които показват как МВР е изпълнявало партийните „повели”.

Тази неделя се навършиха 65 години от създаването на концентрационния лагер „Белене” – най-голямото място за въдворяване по времето на комунизма в България.

По този повод сайтът desebg.com публикува един малко познат документ. Той е доклад на обществено-държваната комисия за подпомагане на разследването по извършени престъпления в лагерите край Ловеч, Скравена и на други места от 1990 г.

Тази комисия е сформирана в началото на 1990 г., когато цензурата пада и в обществото се дава гласност на убийствата в лагерите и системата на въдворяване, изградена от репресивния апарат на БКП.