Сайтът desebg.com публикува секретно решение „Б” №4 на Политбюро на ЦК на БКП от 3 април 1974 г., с което утвърждава „Основни положения на Указ за Държавна сигурност”, както и самия указ.

Това е основният документ, по който ДС се ръководи до трансформирането й в нови специални служби през 1990 г. До 1974 г. репресивният апарат на БКП се ръководи по други частични решение на ръководството на партията. Указът от 1974 г. е първият цялостен документ за дейността и ролята на ДС. Той е и първият партиен документ, в който ясно е посочено, че  освен на Политбюро репресивният апарат е подчинен пряко и на Тодор Живков:

„ДС осъществява своята дейност под ръководството и контрола на ЦК на БКП, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП.”

 В указа е записано, че „министърът на вътрешните работи ръководи непосредствено дейността на ДС и я отчита пред ЦК, респективно пред Политбюро и първия секретар на ЦК”.

В началото на 50-те години на ХХ век началникът на Управление „Гранични войски“ (УГВ) ген. Йонко Панов е издал заповед за бързо и най-щателно проучване на всички духовни лица след мюсюлманите в пограничните зони с цел да се събере компрометиращи материали за тях и на тази основа да бъдат привлечени като агенти.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна заповед на началника на УГВ в МВР ген- Йонко Панов до началниците на граничните отряди от август 1951 г.

В нея е посочено, че в пограничните райони, в които има помашко и турско население духовните лица като мюфтии, ходжи и имами се ползват с голям авторитет.

Сайтът desebg.com публикува строго секретните бойни заповеди, с които министърът на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров изпраща 12-ти и 22-ри мотострелкови полкове (МСП) за присъединяване към въоръжените сили на Варшавския договор, които в полунощ на 20 срещу 21 август 1968 г. нахлуват в Чехословакия и смачкват Пражката пролет.

На 21 август 2014 г. ще се навършат 46 години от военната интервенция, в която участват и български военни части.

Заповедите са ръкописни и са издадени на 19 август 1968 . в един екземпляр. Освен от министър Джуров те са подписани и от началника на Генералния щаб на БНА ген. Атанас Семерджиев.

Съдържанието на бойните заповеди е идентично и те са отнесени до командирите на 12-ти и 22-ри МСП. Както се разбира от тяхното съдържание българските военни части, са поставени на подчинение на Главнокомандващия Обединените варшавски сили, тоест под съветско командване.

Сайтът desebg.com публикува секретно „Б” решение №17 на Политбюро на ЦК на БКП от 27 юни 1977 г. относно: Усъвършенстване работата за ограничаване и обезвредяване дейността на българската вражеска емиграция и за подобряване подбора и подготовката на българските граждани, заминаващи зад граница.

С решението си ръководството на комунистическата партия на практика втвърдява политиката спрямо българската политическа емиграция, определена от комунистическия режим като „вражеска”. Върхушката на БКП се опасява чрез активната българска емиграция да не се създаде опозиционен център в страната.

Решението става факт две години след конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа от 1975 г. в Хелзинки, където СССР и останалите страни от Източния блок подписват споразумения подписват споразумения в различни области, сред които и спазването на човешките права. КГБ определя това като грешка и впоследствие в СССР и други страни от лагера се създават хелзинкските комитети и проявите на дисидентите се засилват.