„Какво е конституционното основание за задържане в ТВО? В страната ни трябва да има пълен конституционен ред. Не могат да лежат в затвора хора неосъдени“.

Реторичният въпрос е зададен в момент на откровение от генералния секретар на БКП и министър-председател Вълко Червенков през юли 1953 г. в изказване по време на обсъждане в Политбюро на ЦК на БКП на доклад за помилванията през същата година на министъра на вътрешните работи Георги Цанков и Георги Дамянов – член на Политбюро и председател на Президиума на Народното събрание (помилванията тогава са ставали с решение на Президиума, б.а.).

Да, имало е период по време на тоталитарния комунистически режим, когато това дали МВР-ДС е могло да разработва и разследва за извършени престъпления членове на Българската комунистическа партия се е решавало от самата партия.

Така на практика компартията е иззела функциите на полицията (тогава милиция), следствието и прокуратурата.

За това свидетелства партиен документ, който днес достига до нас благодарение на архивите на ДС.

Той представлява докладна записка до секретаря на ЦК на БКП Боян Българанов от завеждащият отдел „Административен” на ЦК Добри Терпешев. Записката е от юли 1956 г. и desebg.com я публикува онлайн.

През отдел „Административен” минават цялата кореспонденция на силовите министерства като МВР-ДС и МНО за решения от висшето партийно ръководство при тоталитарната комунистическа система. Боян Българанов пък е човекът, който в ЦК в този период е отговарял за силовите ведомства.

В записката се коментират предложения, направени от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков, направени с оглед на ХХ конгрес на КПСС и априлския пленум, на който е Тодор Живков е утвърден за първи секретар на БКП.

Комунистическият режим е полагал специални грижи за офицерите от МВР, Държавна сигурност и БНА (армията) след освобождаването им от служба, предоставяйки им редица привилегии.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява решение на Секретариата на ЦК на БКП от януари 1967 г. за подготовката, възпитанието и битовото устройване на офицерите от запаса.

Секретариатът е ръководен орган към Централния комитет на комунистическата партия и се ръководи от първия секретар Тодор Живков.

 Решението за подобряване на политико-възпитателната работа със запасните офицери е взето още през 1964 г. от Секретариата, но три години по-късно партийният орган набелязва конкретни мерки.

По лъжливи обвинения след 9 септември 1944 г. комунистическият режим арестува митрополит Кирил, един от спасителите на българските евреи и бъдещ патриарх на Българската православна църква, след като през 1953 г. е възстановена Българската патриаршия.

Той е държан няколко месеца в ареста, но е освободен, след като до народния обвинител пишат различни институции, за да се застъпят за митрополит Кирил, разкрива архивен документ на „народния съд”, който desebg.com публикува онлайн.

В него главният народен обвинител Георги Петров сваля обвиненията, е посочено, че Кирил е подписал изложение от Св. синод до правителството, в което се говорило за „шумкарство”, дело на млади хора с леви хора – явление на болно време.

В същото изложение е посочено, че следва политика на „неутралитет” и на всяка цена да се запазят отношенията ни със Съветска Русия.