„Политбюро счита, че критиката на другаря Сталин е съвършено основателна и трябва да се вземе под най-сериозно основание, за да не бъде допускана в бъдеще каквато и да е неискреност в нашите отношения към Съветския съюз и неговите представители“.

Това е записано в решение на Политбюро на ЦК на БКП от 9 декември 1948 г., отнасящо се до наложената от вицепремиера и член на висшия партиен орган Трайчо Костов забрана по Закона за държавната тайна да се предоставя информация на СССР за цените на търговските сделки, сключени с други страни.

Документът, който desebg.com публикува онлайн, е началото на политическата разправа с висшия партиец Трайчо Костов, чиято трагична съдба е предопределена от Сталин, смазал всяко неподчинение или отклонение не само в Съветския съюз, но и в сателитните страни от Източния блок.

Костов заплаща с живота си грешката да се спре подаването на информация на съветската страна за търговските сделки от комунистическа България.

В края на 1966 г. Секретариатът на ЦК на БКП, оглавяван от Тодор Живков, е приел решение (desebg.com го публикува онлайн), с което набелязал редица мероприятия за „пълното изкореняване на вредната религиозна идеология” и за по-нататъшното подобряване на работата за атеистичното възпитание на трудещите се.

В него секретариатът на ЦК е констатирал редица слабости допуснати въпреки предходно решение на Политбюро на ЦК на БКП за „засилване и подобряване на мерките за атеистичната пропаганда в страната” от 1957 г.

Тази пропаганда е определена като едностранчива, а отделно от това е подчертано, че „слабо се използват най-новите открития на съвременната наука за борба с религията”.

Секретариатът на ЦК е приел, че подобряването на работата по атеистичното възпитание и „преодоляване на отживелиците от религията в съзнанието и бита на трудещите се е едно от главните направления в идеологическата работа на партията”.

Провинилите се висши партийни членове са разпитвани не само от следствието на Държавна сигурност, но и от специални комисии на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия, които се изисквали пълни самопризнания.

Това разкрива документ от архива на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява протокол за разследването на Никола Куфарджиев от комисия на ЦК на БКП на 27 февруари 1961 г.

Куфарджиев е член на БКП и секретар на Българския професионален съюз, който през 1960 г. заедно с група съпартийци изпращат отворено писмо до ЦК, в което открито критикуват политиката на тогавашния първи секретар на БКП Тодор Живков.

Специалните дела, които прокуратурата е наблюдавала по време на социализма, са били за бягствата на български и чужди граждани от социалистическия лагер в посока Западна Европа и САЩ.

Това разкрива поверителен доклад от главния прокурор на НРБ за дейността на прокуратурата през 1964 г. по специалните дела, който desebg.com публикува онлайн.

Документът е подписан от зам.-главния прокурор ген. Димитър Капитанов (по това време главен прокурор е Иван Вачков, б.а.).