В разгара на масовите селски бунтове в Северозападна България в началото на 50-те година на ХХ век, породени срещу насилственото отнемане на земята, Държавна сигурност много точно е констатирала тогавашното положение.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява справка за причините, които породиха вълненията в някои села във Врачанска околия, изразени в подаване на заявления за напускане на ТКЗС.

Документът е адресиран от началника на отдел ДС в Околийско управление на МВР Враца и е от април 1951 г.

В него се посочва, че „настоящата селска действителност носи белези на известен материален недоимък (специално въпроса за хляба), което е материална база, създаваща чувство на страх от град и обезверяване към властта“.

Четири години преди да нанесе своя репресивен удар срещу католическата църква в България през 1952 г. комунистическият режим е гледал на католическото духовенство като на религиозни фанатици, които могат да се превърнат в „пета колона“ на „империалистическия лагер“.

Това става ясно от документ, запазен в архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява докладна записка от Д. Илиев, пълномощен министър в Министерството на външните работи до министър-председателя Георги Димитров.

Документът е от април 1948 г. и дава представа за начина, по който е възприемана католическата църква от тоталитарното управление на БКП.

В докладната е посочено, че пълномощният министър докладва на Димитров съгласно неговите лични инструкции. Към МВнР по това време е действала Дирекцията по вероизповеданията.

Да, имало е време, когато излизането на български граждани в чужбина е зависило от Централния комитет на Българската комунистическа партия.

Същото е важало и за влизането на чужди граждани в НРБ. За тоталитарното комунистическо безумие свидетелства решение на Политбюро на ЦК на БКП, което desebg.com публикува онлайн.

То е от 1 февруари 1951 г. и е със секретен характер – обозначено е като решение „Б“ на висшия партиен орган, както са маркирани секретните решения на Политбюро (с „А“ са отбелязвани явните решения, б.а.).

Почти четвърт век след като през 1944 г. БКП влиза във властта комунистическата партия в България признава, че въпреки опитите за подобряването на битовото положение и образованието на ромското население, то продължава да изостава в развитието си от останалото население.

Причината е, че управлението на БКП не провежда ефикасна политика за по-бързото преодоляване на ниската култура на ромите.

Това е признато в документ на апарата на Централния комитет на компартията, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява информация за резултатите от изпълнението на решенията на ЦК на БКП и правителството по работата сред циганското население от 1967 г.