Не само сведенията, свързани с отбраната и армията, но и такива като златния резерв и платежния баланс на страната са били обявени за държавна тайна от тоталитарния режим на БКП.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява Списък на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна от 1956 г.

Списъкът включва общо 24 позиции с описанията на сведения и документация, обявени за държавна тайна, като повечето от тях са свързани с отбраната и армията, включително и нейното „морално-политическо състояние“.

Интерес обаче представлява факта, че държавна тайна са „сведения за златния и валутен фонд и паричното обръщение на Републиката“.

В началото на 50-те години на ХХ век, когато Държавна сигурност се формира като самостоятелна структура в МВР, Тодор Живков – по това време секретар в ЦК на БКП – се е застъпил и ходатайствал лично пред Политбюро на ЦК на БКП да не назначат неговия помощник Милко Балев в ДС.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява решение на Политбюро от 26 януари 1951 г., с което са одобрени предложенията на тогавашния министър на вътрешните работи Георги Цанев за назначаването на над 50 „отговорни другари“ на ръководни постове в органите на Държавна сигурност.

Под №28 е записан именно Милко Балев, който е трябвало от помощник на Тодор Живков да бъде назначен за секретар по агитацията и пропагандата в партийния комитет на МВР.

Българската армия понася тежки щети след преврата на 9 септември 1944 г., чрез който компартията влиза във властта. Българското офицерство е подложено на невиждана чистка – хиляди са уволнени, преследвани и репресирани.

Повечето от онези кадри във войската, които са защитавали Отечеството и са рискували живота, са дамгосани с удобния за комунистите термин „фашисти” без в България да е управлявала партия или монарх с такава идеология.

Сайтът desebg.com публикува онлайн заповедта, с която е поставено началото на чистката в армията. Тя е от 20 септември 1944 г. и е издадена от тогавашния министър на войната Дамян Велчев.

С нея е разпоредено командирите на дивизии веднага да съставят „следствени комисии”, чиято задача е да издирват военни чинове, които с „миналата си или настояща дейност са допринесли или допринасят за разколебаване на войнишката вяра в командването”.

В състава на комисиите са допуснати представители от областните комитети на ОФ, както и такива на „въстаническите отряди” (разбирай партизани).

Почти четвърт век след като през 1944 г. БКП влиза във властта комунистическата партия в България признава, че въпреки опитите за подобряването на битовото положение и образованието на ромското население, то продължава да изостава в развитието си от останалото население.

Причината е, че управлението на БКП не провежда ефикасна политика за по-бързото преодоляване на ниската култура на ромите.

Това е признато в документ на апарата на Централния комитет на компартията, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява информация за резултатите от изпълнението на решенията на ЦК на БКП и правителството по работата сред циганското население от 1967 г.