Тоталитарният комунистически режим в България е предприемал абсурдни мерки само и само да опазва своите тайни.

Това разкриват множество архивни документи, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис на протокол от решение на Политбюро на ЦК на БКП „За повишаване на бдителността и опазването на държавната тайна“ от 1964 г.

С него висшият партиен орган е спуснал редица нареждания към различни ведомства и организации, като целта им е била „да се засили бдителността на българските граждани, да се ликвидира либерализма и се подобри решително работата на министерствата, ведомствата, учрежденията, окръжните народни съвети, националните обекти, промишлените, строителните и други предприятия по опазване на военната и държавна тайна“.

Наредено е на МВР и МВнР да вземат мерки за отклоняване на посещенията на гражданите в западните дипломатически мисии, както и тези на някои съседни страни като Гърция и Турция.

„След като аз не успях чрез пряк контакт с народната милиция да постигна резултат, моля ви, господин министре, вие от ваша страна, да внушите на ведомствените ви органи от народната милиция и държавната сигурност, че с подобни действия утежняват и без това доста утежненото положение на държавата ни в международните ни връзки“.

Това е част от писмо на министъра на външните работи Петко Стайнов до своя колега в правителството на ОФ – Антон Югов, министър на вътрешните работи през януари 1946 г.

Поводът е поставяне на проблема за привикването и арестуване на българки граждани, работещи в обслужващия персонал на западни дипломатически мисии.

Можете ли да си представите, че в магазините няма да намерите бира или че ще ви се налага да се редите на опашки за безалкохолни, а като ви дойде реда те ще са свършили?

Или това – да не можете да си поръчате кафе, защото липсват... пластмасови чаши!!! Отговорът е „да”, ако сте живели през социализма в България.

За онези, които имат щастието да не са го преживели са останали документи, които разкриват реалното положение в страната в годините, за които Тодор Живков предвиждаше, че НРБ вече ще е изпреварила по куп производства САЩ, Великобритания и други страни на Запад. Или поне така ги разправяше по конгресите на партията.

Истината е била друга и висшето партийно ръководство много добре я е знаела.

„Поверително! Не подлежи на връщане. Да се унищожи съгласно изискванията за опазване на партийната и държавната тайна!”

Този гриф стои върху редица документи, чието съдържание е запечатало картината на социализма – такъв, какъвто го е създала комунистическата система, и то непосредствено в неговия край. Поверителната информация, съдържаща сведения за състоянието на икономиката и положението в страната, е събирана от МВР, от различни министерства, от партийните секретари и кореспондентите на БТА.

Данните са обобщавани от специална група към отдел „Деловодство” на ЦК на БКП и без никаква цензура са представяни под формата на седмична оперативна информация на висшето партийно ръководство. Информациите се отнасят за периода на преустройството в България, когато се очаква комунизмът да е постигнал онова превъзходство в начина на живот, което е обещал на хората преди повече от четири десетилетия. .

От 3 февруари 2011 г. сайтът Държавна сигурност.com започна да публикува единствения правителствен документ от промените след 10 ноември 1990 г., свързан с обследване на дейността на бившата Държавна сигурност на правителството на Димитър Попов от 1991 г. Целта е хората, които се интересуват от истината за ДС, да могат да се запознаят с този единствен по рода си документ.

В част 1 бяха публикувани протоколите на заседанията на Министерския съвет, предложението за създаването на комисията от Димитър Луджев, както и 35 страници от началото на самия строго секретен доклад  за направленията на Държавна сигурност.
Част 2 е посветена на „ възродителния процес”.
Част 3 е за Шести отдел на Шесто управление на ДС.
Част 4 се отнася за Държавна сигурност и неформалните организации
Част 5 разглежда Държавна сигурност и икономиката
Част 6 е посветена на случаите с Георги Марков и папа Йоан Павел ІІ. .