Можете ли да си представите, че в магазините няма да намерите бира или че ще ви се налага да се редите на опашки за безалкохолни, а като ви дойде реда те ще са свършили?

Или това – да не можете да си поръчате кафе, защото липсват... пластмасови чаши!!! Отговорът е „да”, ако сте живели през социализма в България.

За онези, които имат щастието да не са го преживели са останали документи, които разкриват реалното положение в страната в годините, за които Тодор Живков предвиждаше, че НРБ вече ще е изпреварила по куп производства САЩ, Великобритания и други страни на Запад. Или поне така ги разправяше по конгресите на партията.

Истината е била друга и висшето партийно ръководство много добре я е знаела.

„Поверително! Не подлежи на връщане. Да се унищожи съгласно изискванията за опазване на партийната и държавната тайна!”

Този гриф стои върху редица документи, чието съдържание е запечатало картината на социализма – такъв, какъвто го е създала комунистическата система, и то непосредствено в неговия край. Поверителната информация, съдържаща сведения за състоянието на икономиката и положението в страната, е събирана от МВР, от различни министерства, от партийните секретари и кореспондентите на БТА.

Данните са обобщавани от специална група към отдел „Деловодство” на ЦК на БКП и без никаква цензура са представяни под формата на седмична оперативна информация на висшето партийно ръководство. Информациите се отнасят за периода на преустройството в България, когато се очаква комунизмът да е постигнал онова превъзходство в начина на живот, което е обещал на хората преди повече от четири десетилетия. .

От 3 февруари 2011 г. сайтът Държавна сигурност.com започна да публикува единствения правителствен документ от промените след 10 ноември 1990 г., свързан с обследване на дейността на бившата Държавна сигурност на правителството на Димитър Попов от 1991 г. Целта е хората, които се интересуват от истината за ДС, да могат да се запознаят с този единствен по рода си документ.
В Част 1  бяха публикувани протоколите на заседанията на Министерския съвет, предложението за създаването на комисията от Димитър Луджев, както и 35 страници от началото на самия строго секретен доклад  за направленията на Държавна сигурност.
Част 2 е посветена на т. нар. възродителен процес.
Част 3 е за Шести отдел на Шесто управление на ДС.
Част 4 е посветена на Държавна сигурност и преследването на неформалните организации. .

Как комунистическият режим е контролирал хората, които са имали късмета да оцелеят в кървавия терор в първите два месеца след 9 септември 1944 г. и са се спасили по чудо от гилотината на политическото „правосъдие“, въведено с „народния съд“?

Отговорът е, че този контрол е осъществяват от нейния репресивен апарат Държавна сигурност.

Такъв е случая с Владимир Аврамов, известен юрист преди Деветосептемврийския преврат и министъра на министър на железниците, пощите и телеграфите в третото правителство на Георги Кьосеиванов (1938-1939).

В периода 1931-1938 г. той е главен прокурор при Върховния касационен съд. От юли 1942 г. до 17 октомври 1944 г. е председател на Върховния касационен съд.

Сайтът desebg.com публикува онлайн два документа от досието му в ДС, които дават ясна представа за случилото се с него, след като компартията влиза във властта с помощта на съветската армия, окупаторка на Царство България.

Изглежда недоброто управление на Българския футболен съюз не само, че не е от вчера, а някои маниери, които са критикувани днес, могат да бъдат открити още по времето на тоталитарния комунистически режим.

Това разкрива архивен документ на Държавна сигурност, от който извадки desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно агентурно сведение от агент на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия през 1984 г. относно: Председателят на Българската футболна федерация (БФФ).

Федерацията (1962-1985) е предшественик на Българския футболен съюз, който е неин правоприемник от средата на 80-те години на ХХ век, когато е създаден.

„Не е вече тайна, че председателят на БФФ Димитър Николов еднолично си решава много неща, за които важат задължително възприетите принципи и регламент”, се посочва от агента на Шесто, работил под псевдонима „СВИЛЕН”.

Той визира Димитър Николов, председател на Българската футболна федерация в периода 1982-1984 г. Той е работил във физкултурния сектор на Секретариата на ЦК на БКП. Преди да оглави БФФ е първи зам. председател на федерацията.

През 1980 г. е избран за член на организационната комисия при УЕФА. Заслужил деятел е на физкултурата.