„В органите на Държавна сигурност могат да служат само проверени, честни трудещи се, беззаветно предани на БКП, Всесъюзната комунистическа партия болшевиките, на др. Сталин и др. Червенков.“

Това приема през 1951 г. Политбюро на ЦК на БКП в постановление, посветено на своя репресивен апарат след разглеждане на специален доклад на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков за състоянието на органите на Държавна сигурност.

В документа на Политбюро са направени редица критични констатации, за лошото състояние в ДС – от незадоволителни резултати, през липсата на сериозни удари срещу чуждите разузнавания и бягства през границата до неразполагане с нито една дееспособна резидентура на разузнаването в чужбина.

Тежката политическа оценка на работата на ДС е дадена от ръководството на тоталитарната БКП начело с Вълко Червенков.

Можете ли да си представите, че в магазините няма да намерите бира или че ще ви се налага да се редите на опашки за безалкохолни, а като ви дойде реда те ще са свършили?

Или това – да не можете да си поръчате кафе, защото липсват... пластмасови чаши!!! Отговорът е „да”, ако сте живели през социализма в България.

За онези, които имат щастието да не са го преживели са останали документи, които разкриват реалното положение в страната в годините, за които Тодор Живков предвиждаше, че НРБ вече ще е изпреварила по куп производства САЩ, Великобритания и други страни на Запад. Или поне така ги разправяше по конгресите на партията.

Истината е била друга и висшето партийно ръководство много добре я е знаела.

„Поверително! Не подлежи на връщане. Да се унищожи съгласно изискванията за опазване на партийната и държавната тайна!”

Този гриф стои върху редица документи, чието съдържание е запечатало картината на социализма – такъв, какъвто го е създала комунистическата система, и то непосредствено в неговия край. Поверителната информация, съдържаща сведения за състоянието на икономиката и положението в страната, е събирана от МВР, от различни министерства, от партийните секретари и кореспондентите на БТА.

Данните са обобщавани от специална група към отдел „Деловодство” на ЦК на БКП и без никаква цензура са представяни под формата на седмична оперативна информация на висшето партийно ръководство. Информациите се отнасят за периода на преустройството в България, когато се очаква комунизмът да е постигнал онова превъзходство в начина на живот, което е обещал на хората преди повече от четири десетилетия. .

От 3 февруари 2011 г. сайтът Държавна сигурност.com започна да публикува единствения правителствен документ от промените след 10 ноември 1990 г., свързан с обследване на дейността на бившата Държавна сигурност на правителството на Димитър Попов от 1991 г. Целта е хората, които се интересуват от истината за ДС, да могат да се запознаят с този единствен по рода си документ.

В част 1 бяха публикувани протоколите на заседанията на Министерския съвет, предложението за създаването на комисията от Димитър Луджев, както и 35 страници от доклада  за направленията на Държавна сигурност.

Част 2 е посветена на „ възродителния процес”.
Част 3 е за Шести отдел на Шесто управление на ДС.
Част 4 се отнася за Държавна сигурност и неформалните организации.
Част 5 разглежда Държавна сигурност и икономиката.
Част 6 е посветена на случая с Георги Марков и папа Йоан Павел ІІ.

Последната, финална част 7 на документа включва „Изводи и оценки от обследването на дейността на ДС”. .

Заради удръжки от заплатата и изключително лошите условия на труд работници и инженери от „Техноекспортстрой“, работещи в Либия, са вдигнали стачка в знак на протест.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява информационен бюлетин, бр. 51 на КДС при МВР от 18 юли 1968 г. (бюлетинът е публикуван в частта за случая за стачката в сборник на Комисията по досиетата, б.а.).

От документа става ясно, че на 9 юни 1968 г. българските работници и специалисти, работещи на обект „Себха“ – Либия са провели стачка.

Причините за протеста удръжки от 8% данък върху дохода от страна на „Техноекспортстрой“, които противоречало на правителствено постановление.