Сайтът desebg.com публикува  част 2 от стенограмата от пленума на ЦК на БКП от декември 1963 г., който приема предложението на Тодор Живков за сливане на България със Съветския съюз.

Миналата седмица президентът Росен Плевнелиев заяви, че най-голямото предателство в историята на България е предложението на комунистическата партия страната да стане 16-та република на СССР.

Държавният глава настоя да бъдат публикувани архивните документи, които показват как ръководството на БКП е гласувало единодушно за подаряването на България.

Сайтът desebg.com реагира и първи дава възможност на обществото да се запознае онлайн с непубликуваната до този момент стенограма от заседанието на пленума на ЦК на БКП, на който се обсъжда присъединяването на България към Съветския съюз и се взема решение за това.

В част 1 е представена кратка история на предложението за 16-та република и е публикуван доклада на Тодор Живков (1-41 стр.).

Част 2 съдържа финалната част от доклада на първия секретар на ЦК на БКП и последвалите изказвания от участници в пленума (42-91 стр.).

Документът се публикува на части поради големия му обем. Оригиналът се съхранява в Държавна агенция "Архиви", откъдето на desebg.com е предоставено копие.

Сайтът Държавна сигурност.com за първи път прави обществено достъпен единствения правителствен документ от промените след 10 ноември 1989 г., свързан с обследване на дейността на бившата Държавна сигурност на кабинета Попов от 1991 г. Целта на публикацията е проста – когато 21 години след краха на комунизма сянката на Държавна сигурност неизменно присъства в българското ежедневие, хората, които се интересуват от истината за ДС да могат да се запознаят  със съдържанието на този единствен по рода си документ.

Върху доклада е поставен гриф за сигурност „СТРОГО СЕКРЕТНО” и „ЗАБРАНЕНО ПРАВЕНЕТО НА КОПИЯ”. По тази причина в качеството си на секретен документ, той се е съхранявал до преди няколко години в секретната секция на Министерския съвет. През 2006 г. той е декласифициран по разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация и секретността му е отпаднала. Същата година е предаден в дирекция „Централен държавен архив” (ЦДА) на тогавашното Главно управление на архивите към Министерския съвет, днес Държавна агенция „Архиви”. Сайтът  Държавна сигурност.com изиска и получи документа оттам по силата на неговата достъпност в ЦДА.

През 1963 г. тогавашният министър на вътрешните работи ген. Дико Диков предлага да се върне личната охрана на всички членове на Политбюро на ЦК на БКП и да се засили режима на охраняване на партийния дом в София.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com.

Той представлява строго секретно предложение до Политбюро на ЦК на БКП относно: Някои мероприятия за подобряване на охраната на партийното и държавно ръководство. Документът е от 1963 г. и е подписан от министъра на вътрешните работи ген. Дико Диков.

Комунистическата върхушка е охранявана от Пето управление на ДС, известно повече като УБО (Управление за безопасност и охрана, б.а.).

Засилването на охраната на висшето партийно ръководство става в годината, след като първия секретар на БКП Тодор Живков е избран и за министър-председател.

Сайтът desebg.com публикува онлайн документи на Българската комунистическа партия, свързани с насилствената македонизация на Пиринския край през 1946-1947 г.

Това е едно от националните предателства, извършени по време на управлението на компартията у нас заедно с двете предложения за присъединяване към СССР през 1963 г. и 1973 г.

Насилствено денационализиране на Пиринския край в България се провежда през 1946 г. по време на завърналия се от СССР година по рано Георги Димитров по указания на Сталин.

С публикуваното онлайн решение от 15 март 1947 г. Политбюро на ЦК на БКП закрива всички македонски организации и институти, приемайки, че тяхното съществуване е „нецелесъобразно” след създаването на Народна република Македония в рамките на Югославия.

В документа на висшето партийно ръководство се говори за „македонско население в България” и се приема, че би било полезно с него да се работят нови македонски секции при българо-югославските дружества, които следва да се създадат на мястото на закритите стари македонски организации.

Политбюро препоръчва Македонският научен институт да бъде прехвърлен в Скопие, а македонските емигрантски братства да бъдат разформировани, като Националният македонски емигрантски комитет, който дотогава ги ръководи, да се саморазпусне.