От 3 февруари 2011 г. сайтът Държавна сигурност.com започва да публикува единствения правителствен документ от промените след 10 ноември 1990 г., свързан с обследване на дейността на бившата Държавна сигурност на кабинета Попов от 1991 г. Целта на публикацията е проста – когато 21 години след краха на комунизма сянката на Държавна сигурност неизменно присъства в българското ежедневие, хората, които се интересуват от истината за ДС да могат да се запознаят  с този единствен по рода си документ.

В Част 1  бяха публикувани протоколите на заседанията на Министерския съвет, предложението за създаването на комисията от Димитър Луджев, както и 35 страници от началото на самия строго секретен доклад  за направленията на Държавна сигурност.
Част 2 е посветена на т. нар. възродителен процес.

Принудителното изселване на 360 000 български граждани от турски произход през лятото на 1989 г., наречено от комунистическия режим „Голямата екскурзия“ е довело до масови бягства на младежи зад граница, с които Държавна сигурност не е могла да се справи въпреки взетите спешни мерки.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно окръжно на министъра на вътрешните работи Георги Танев до началниците на централните оперативни поделения по ДС, Управление гранични войски, Дирекцията на народната милиция, Софийско градско управление на МВР-ДС и областните управления на МВР от 13 юли 1989 г.

В началото на 50-те години на миналия век в комунистическата партия по съветски образец се вихри лов на вещици – търси се „врага с партиен билет”.

И тоталитарното управление на БКП начело с Вълко Червенков го намира сред високопоставените членове на партията, сред членове на правителството, сред генерали от армията.

Един от тях е ген. Славчо Трънски, командир на Трънския партизански отряд преди 9 септември 1944 г., командир на Първа гвардейска дивизия по време на заключителната фаза на Втората световна война, завършил съветска военна академия в СССР (1945-1947).

През 1951 г. той е арестуван като трайчокостовист, като по това време е командир на Трета българска армия (1949-1951).

Следствието на Държавна сигурност събира „доказателства” за неговата предишна дейност, като едно от „обвиненията” е, че той е бил агент на полицията преди 9 септември 1944 г. и близък с югославяните.

Независимо от факта, че участват в заключителната фаза на Втората световна война, биейки се срещу нацистка Германия, комунистическият режим в София дал зелена светлина за издирване на офицери в българската армия, за да ги предаде на скалъпения в Москва от Георги Димитров „народен съд”.

За това свидетелстват различни архивни документи, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява писмо на министър на правосъдието до „другарите народни обвинители” от 20 януари 1945 г.

С него прокурорите, ангажирани по противоконституционната съдебна разправа, наречена „народен съд”, са информирани, че до 1 февруари същата година те могат да привличат като обвиняеми военни чинове, които „не са поискани досега”.