През 70-те и 80-те години на ХХ век комунистическият тоталитарен режим в НРБ е наказвал своите противници и със задължително заселване на определени населени места.

Това разкрива документ от архиви на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява окръжно писмо от тогавашните министри на правосъдието и вътрешните работи Светла Даскалова и Ангел Солаков (за министъра на вътрешните работи документът е подписан от зам.-министър Мирчо Спасов, б.а.) и от главния прокурор Иван Вачков (документът е подписан от един от неговите заместници, б.а.) от месец април 1970 г.

Окръжното е адресирано до окръжните народни съдилища, до окръжните и районни прокуратури, както и до окръжните и районни управления на МВР-ДС.

Документът се отнася до реда, по който трябва да се изпълнява наказанието „задължително заселване“ предвидено в НК.

„Всеки комунист е длъжен да пази „чистотата“ на партията и да докладва своевременно на службите за сигурност при най-малкото съмнение за вражеска дейност. У членовете на масовите и обществени организации трябва да се култивира чувство на „омраза към враговете на народа“.

Това нареждане е спуснато към партийните членове и организации от Централния комитет на БКП през 1948 г. с документ, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява Инструкция № 11618 от ЦК на БКП до околийските, градски и районни комитети на партията за повишаване на революционната бдителност от 7октомври 1948 г.

С нея се нарежда да се започне „системно и упорито възпитание на партийните кадри и членове в духа на беззаветна преданост и вярност към партията“.

Сайтът desebg.com публикува решение „А” №29 на Секретариата на ЦК на БКП от 11 януари 1983 г., с което преди 30 години Георги Първанов е назначен като научен сътрудник III степен в Института по история на БКП при ЦК.

Оригиналното решение, копие на което се публикува, се съхранява в Държавния архив и е явен документ. Освен самото решение на Секретариата, който е изпълнителният орган на Централния комитет на Българската комунистическа партия, архивната единица от фонд 1Б (партиен архив) съдържа още два документа.

Първият е докладна записка от Института по история на БКП при ЦК на БКП относно: Преназначаване на сътрудник в института. Той е подписан от директора на института Давид Елазар, член на партизанския отряд „Чавдар”. В него се мотивира предложението за назначаване на Георги Първанов след проведен конкурс, спечелен от него. В този документ младият научен работник, тогава Първанов е 26-годишен, е определен, като изключително трудолюбив и постоянен, имащ „добра марксистко-ленинска подготовка”.

Вторият документ, също подписан от Елазар и придружаващ решението на Секретариата на ЦК, е официална биографична справка за Георги Първанов. От нея става ясно членството му в БКП от 24 февруари 1981 г. Седем месеца по-късно той започва работа в Института по история на БКП като историк-специалист.

До рухването на Берлинската стена българските политически емигранти са били проблем за Държавна сигурност и източногерманското Министерство на държавна сигурност, известно още като ЩАЗИ.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен перспективен план за взаимодействие между Шесто управление на ДС и 20-ти главен отдел на ЩАЗИ за периода 1984-1986 г.

Документът е от декември 1983 г. и е утвърден от тогавашния министър на вътрешните работи на НРБ ген. Димитър Стоянов и министъра на държавна сигурност на ГДР ген. Ерик Милке, както и от съответните началници на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия и 20-ти отдел на ЩАЗИ.