През 70-те и 80-те години на ХХ век комунистическият тоталитарен режим в НРБ е наказвал своите противници и със задължително заселване на определени населени места.

Това разкрива документ от архиви на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява окръжно писмо от тогавашните министри на правосъдието и вътрешните работи Светла Даскалова и Ангел Солаков (за министъра на вътрешните работи документът е подписан от зам.-министър Мирчо Спасов, б.а.) и от главния прокурор Иван Вачков (документът е подписан от един от неговите заместници, б.а.) от месец април 1970 г.

Окръжното е адресирано до окръжните народни съдилища, до окръжните и районни прокуратури, както и до окръжните и районни управления на МВР-ДС.

Документът се отнася до реда, по който трябва да се изпълнява наказанието „задължително заселване“ предвидено в НК.

„Всеки комунист е длъжен да пази „чистотата“ на партията и да докладва своевременно на службите за сигурност при най-малкото съмнение за вражеска дейност. У членовете на масовите и обществени организации трябва да се култивира чувство на „омраза към враговете на народа“.

Това нареждане е спуснато към партийните членове и организации от Централния комитет на БКП през 1948 г. с документ, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява Инструкция № 11618 от ЦК на БКП до околийските, градски и районни комитети на партията за повишаване на революционната бдителност от 7октомври 1948 г.

С нея се нарежда да се започне „системно и упорито възпитание на партийните кадри и членове в духа на беззаветна преданост и вярност към партията“.

Сайтът desebg.com публикува решение „А” №29 на Секретариата на ЦК на БКП от 11 януари 1983 г., с което преди 30 години Георги Първанов е назначен като научен сътрудник III степен в Института по история на БКП при ЦК.

Оригиналното решение, копие на което се публикува, се съхранява в Държавния архив и е явен документ. Освен самото решение на Секретариата, който е изпълнителният орган на Централния комитет на Българската комунистическа партия, архивната единица от фонд 1Б (партиен архив) съдържа още два документа.

Първият е докладна записка от Института по история на БКП при ЦК на БКП относно: Преназначаване на сътрудник в института. Той е подписан от директора на института Давид Елазар, член на партизанския отряд „Чавдар”. В него се мотивира предложението за назначаване на Георги Първанов след проведен конкурс, спечелен от него. В този документ младият научен работник, тогава Първанов е 26-годишен, е определен, като изключително трудолюбив и постоянен, имащ „добра марксистко-ленинска подготовка”.

Вторият документ, също подписан от Елазар и придружаващ решението на Секретариата на ЦК, е официална биографична справка за Георги Първанов. От нея става ясно членството му в БКП от 24 февруари 1981 г. Седем месеца по-късно той започва работа в Института по история на БКП като историк-специалист.

В края на 1944 г. комунистическата партия успява да наложи отмяна на постановление на кабинета на Кимон Георгиев от 23 ноември 1944 г., с което е одобрено участието на военнослужещи в заключителната фаза на Втората световна война, които се смятат, че трябва да бъдат съдени от т. нар. народен съд.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява радиограма до областните директори с копие до главните народни обвинители и директора на милицията, с която те са информирани за спиране на изпълнението на постановление на Министерския съвет от 23 ноември 1944 г.

Документът е издаден след 1 декември 1944 г. и в него се дават указания да не се освобождават и изпращат на фронта нито едно лице от посочените в постановлението (офицери, подофицери и войници от действащата войска и запаса, б.а.) „по искане на когото и да било“.