Известен факт е, че по време на комунистическия режим на границата са убивани хора, които са правили опити да достигнат до свободата чрез бягства.

Особено валидно за това е убийствата на чужди граждани от тогавашните страни от Източния блок, които са идвали по облекчен режим в страната като туристи, мислейки, че оттук по-лесно могат да избягат на Запад.

Няма точна статистика колко чужди граждани от съветския лагер са убити по българските граждани, но desebg.com публикува онлайн документ, който хвърля представа за броя на убитите в периода 1973-1977 г.

Той представлява таблица за броя на опитите за нарушаване на границата на НРБ от граждани от социалистически страни, считано от 1973 г. до септември 1977 г. включително, по гранични отряди, държави и прочие.

Българската армия понася тежки щети след преврата на 9 септември 1944 г., чрез който компартията влиза във властта. Българското офицерство е подложено на невиждана чистка – хиляди са уволнени, преследвани и репресирани.

Повечето от онези кадри във войската, които са защитавали Отечеството и са рискували живота, са дамгосани с удобния за комунистите термин „фашисти” без в България да е управлявала партия или монарх с такава идеология.

Сайтът desebg.com публикува онлайн заповедта, с която е поставено началото на чистката в армията. Тя е от 20 септември 1944 г. и е издадена от тогавашния министър на войната Дамян Велчев.

С нея е разпоредено командирите на дивизии веднага да съставят „следствени комисии”, чиято задача е да издирват военни чинове, които с „миналата си или настояща дейност са допринесли или допринасят за разколебаване на войнишката вяра в командването”.

В състава на комисиите са допуснати представители от областните комитети на ОФ, както и такива на „въстаническите отряди” (разбирай партизани).

Трудови колективи изразяват недоволство от това, че работят без почивка в събота и им намаляват заплатите. Не, не става въпрос за днес, а за времето от последните години на комунистическия режим.

Да, да, за времето на „развития” социализъм, когато подобни факти са били дълбоко укривани от обществото чрез цензурата на диктатурата на БКП тогава. 

За това свидетелстват документи в архивите на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна обзорна справка на МВР за 25-31 октомври 1982 г.

В нея са включени няколко характерни за тогава тенденции като проблеми в редица трудови колективи.

„Устойчивост бележат сигналите за недоволства, групови протести сред трудови колективи в промишлеността, строителството, транспорта поради временно намаляване на възнагражденията, системна работа в съботните дни и прочие”, се посочва в документа.

Сайтът desebg.com публикува  част 3 от стенограмата от пленума на ЦК на БКП от декември 1963 г., който приема предложението на Тодор Живков за сливане на България със Съветския съюз.

Миналата седмица президентът Росен Плевнелиев заяви, че най-голямото предателство в историята на България е предложението на комунистическата партия страната да стане 16-та република на СССР.

Държавният глава настоя да бъдат публикувани архивните документи, които показват как ръководството на БКП е гласувало единодушно за подаряването на България.

Сайтът desebg.com реагира и първи дава възможност на обществото да се запознае онлайн с непубликуваната до този момент стенограма от заседанието на пленума на ЦК на БКП, на който се обсъжда присъединяването на България към Съветския съюз и се взема решение за това.

В част 1 е представена кратка история на предложението за 16-та република и е публикуван доклада на Тодор Живков (1-41 стр.).

Част 2 съдържа финалната част от доклада на първия секретар на ЦК на БКП и последвалите изказвания от участници в пленума (42-91 стр.).

В част 3 (92-144 стр.) ще откриете финалните изказвания, направени по време на дискусията (92-133 стр.), решението на пленума на ЦК на БКП за обединение на НРБ със СССР (134-135) и писмо на Тодор Живков (136-142) за взетото решение до ЦК на КПСС и до съветския лидер Никита Хрушчов, подготвено и изпратено по поръчение на Централния комитет на българската компартия. Част 3 съдържа и втори, редактиран вариант на решението на пленума с подписи на представители на вишето партийно ръководство (143-144 стр.).

Документът се публикува в три части поради големия му обем. Оригиналът се съхранява в Държавна агенция "Архиви", откъдето на desebg.com е предоставено копие.