Съветският КГБ се е опитвал да продължи присъствието си в България дори и след като БСП губи властта през декември 1990 г. с оставката на правителството ѝ през гладната Луканова зима.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн. В докладна записка до президента Желю Желев директорът на Националната разузнавателна служба (НРС, правоприемник на Първо главно управление на ДС) ген. Румен Тошков информира държавния глава за среща и разговор с ръководителя на официалното представителство на КГБ в София ген. Л. Костромин.

Тя се състоява през март 1991 г. 16 месеца след падането на Берлинската стена, 9 месеца преди да се разпадне СССР, и 3 месеца след като БКП/БСП за първи път няма тотален контрол над правителството в България – по това време управлява коалиционния кабинет на Димитър Попов.

МВР и ДС са събирали информация за настроенията в обществото, когато ЦК на БКП и правителството са вдигали цените в страната. Обобщените данни са изпращани лично на Живков от министъра на вътрешните работи.

Това разкрива секретна информация, подписана от министъра на вътрешните работи Дико Диков до другарите Тодор Живков, Ангел Цанев (завеждащ отдел „Военен” в ЦК) и Ангел Солаков (председател на Комитета за Държавна сигурност) от януари 1968 г.

В документа, който desebg.com публикува онлайн, са изложени коментари на населението и представители на отделни трудови колективи или членове на БКП след решението на ЦК на БКП и правителството, начело на които е Живков, за вдигане на цените през декември 1967 г.

Така например на партийно събрание в ТПК в Асеновград няколко комунисти изразили мнение, че в ЦК има предатели, а откакто Живков е начело на партията цените се увеличавали.

Архивите на бившата Държавна сигурност понякога разкриват и комични истории. Една от тях е, че репресивният апарат на БКП е впрегнат да следи как протича обслужването на съветските туристи в курортния комплекс „Слънчев бряг” през първата половина на 70-те години на ХХ век.

Документ на Окръжното управление на МВР-ДС в Бургас разкрива редица слабости в обслужването на туристите от Съветския съюз въпреки специалните грижи и допълнителни мероприятия, които ръководството на комплекса „Слънчев бряг” е предприело.

Така например ДС е установила, че не са достатъчно „политически” подготвени екскурзоводите на съветските групи, някои от тях са отсъствали, а други не са се чували при обслужването на туристите по време на превозването им със стари автобуси „Шкода”, които нямали и елементарен комфорт, а двигателите им вдигали голям шум.

Друг проблем се явявало старото обзавеждане на някои от хотелите в „Слънчев бряг”, където настанявали съветски туристи. В някои от хотелите липсвали по етажите дъски за гладене, а в други подаването на топла вода било нередовно.

В някои от стаите е констатирано влага поради неизправност на водопроводните инсталации, а на места асансьорите се повреждали.

Следващият проблем изниквал с храненето на съветските туристи. ДС е констатирала, че им се предлагал по-малък порцион „с цел натрупване на излишъци за присвояване”.

След убийството на лидера на земеделците Никола Петков през 1947 г. и разтурянето на опозиционния БЗНС  Държавна сигурност е имала за цел да ликвидира съпротивата сред николапетковистите като най-активните от тях са подложени на репресии от арести, убийства до лагери и предаване на съд.

Това признава самия репресивен апарат на БКП в документ за „Положението всред бившите николепетковисти” на отдел 01 в Дирекция „Държавна сигурност” от 1949 г., който сайтът desebg.com публикува онлайн.

До края на септември 1949 г. ДС отчита арести на 1592 души николапетковисти, от които 268 са подведени под отговорност и съдени, 562 – изпратени в лагери (ТВО), 4-ма са убити (при опит за залавяне). Други 403 са „разобличени” и освободени, а 109 души са вербувани.

 По линия на земеделците ДС по това време разполага със 1034 секретни сътрудници, от които  382 агенти, 632 информатори и 20 резиденти.