Сайтът desebg.com публикува секретно решение „Б” №4 на Политбюро на ЦК на БКП от 3 април 1974 г., с което утвърждава „Основни положения на Указ за Държавна сигурност”, както и самия указ.

Това е основният документ, по който ДС се ръководи до трансформирането й в нови специални служби през 1990 г. До 1974 г. репресивният апарат на БКП се ръководи по други частични решение на ръководството на партията. Указът от 1974 г. е първият цялостен документ за дейността и ролята на ДС. Той е и първият партиен документ, в който ясно е посочено, че  освен на Политбюро репресивният апарат е подчинен пряко и на Тодор Живков:

„ДС осъществява своята дейност под ръководството и контрола на ЦК на БКП, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП.”

 В указа е записано, че „министърът на вътрешните работи ръководи непосредствено дейността на ДС и я отчита пред ЦК, респективно пред Политбюро и първия секретар на ЦК”.

Партийните постановки за ролята на ДС също еволюират към поставяне на органите в още по-тясна зависимост от решенията на комунистическата върхушка:

„ДС провежда своята дейност в изпълнение решенията на ЦК на БКП, законите и другите нормативни актове. Дейността на ДС се основава на партийност, социалистическа законност, революционна бдителност, секретност, единоначалие и поддържане на близки връзки с трудещите се.”

Важен момент е строгите партийни ограничения, наложени върху възможността да се работи в системата на ДС. Те са обвързани със задължително членуване в партията или комсомола и подчиненото раболепие към Москва. Точното определение гласи:

„В ДС се приемат български граждани – комунисти и комсомолци, които са безпределно предани и верни на българския народ, на БКП и на дружбата със СССР.”

С документа е узаконена огромната власт на Държавна сигурност. Техническата и агентурно-оперативнивната дейност не е обвързана по никакъв начин с контрол от страна на съдебна инстанция като прокуратура или съд.

Указът дава право ДС да „проверява по секретен и негласен начин сигнали и данни за противодържавна дейност, като при необходимост използва технически и други оперативни средства, пособия, методи, влизане в жилищни домове и помещения на граждани, учреждения, предприятия и организации и извършва огледи, освидетелствания, претърсвания и изземвания”.

Като се има предвид, че дори разказването на политически вицове по това време е считано като сериозна „противодържавна” дейност, лесно може да сe направи извод до какви мащаби се разпростират правомощията, съсредоточени в ръцете на ДС, чрез която Живков си осигурява механизма за тотален контрол в държавата и обществото.

Както и другите важни документи и Указът е консултиран и изработен с помощта на КГБ. В препоръката на завеждащия отдел „Военен” в ЦК ген. Велко Палин, се посочва, че „широко е приложен опитът на Комитета за държавна сигурност при Министерски съвет на СССР”, а в доклада на министър Димитър Стоянов, се подчертава, че указът е съгласуван с КГБ и комитетът няма забележки.

Сайтът desebg.com публикуван и секретния проект за Указ, в който има известни допълнения и различия с „основните положения”, както и позициите на завеждащия Военноадминистративния отдел на ЦК на БКП ген. Велко Палин и министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов.

Документът е включен в сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност – структура и основни документи”, 2010 г.