Сайтът desebg.com публикува онлайн документи на Българската комунистическа партия, свързани с насилствената македонизация на Пиринския край през 1946-1947 г.

Това е едно от националните предателства, извършени по време на управлението на компартията у нас заедно с двете предложения за присъединяване към СССР през 1963 г. и 1973 г.

Насилствено денационализиране на Пиринския край в България се провежда през 1946 г. по време на завърналия се от СССР година по рано Георги Димитров по указания на Сталин.

С публикуваното онлайн решение от 15 март 1947 г. Политбюро на ЦК на БКП закрива всички македонски организации и институти, приемайки, че тяхното съществуване е „нецелесъобразно” след създаването на Народна република Македония в рамките на Югославия.

В документа на висшето партийно ръководство се говори за „македонско население в България” и се приема, че би било полезно с него да се работят нови македонски секции при българо-югославските дружества, които следва да се създадат на мястото на закритите стари македонски организации.

Политбюро препоръчва Македонският научен институт да бъде прехвърлен в Скопие, а македонските емигрантски братства да бъдат разформировани, като Националният македонски емигрантски комитет, който дотогава ги ръководи, да се саморазпусне.

Сайтът desebg.com публикува онлайн решение на Политбюро на ЦК на БКП, с което в началото на 1951 г. от различни постове в апарата на компартията са прехвърлени над 50 партийни кадри на ръководни постове в Държавна сигурност.

Документът е продължение на строго секретния доклад до Политбюро на ЦК на БКП относно: Попълване и разстановка на ръководния състав на Държавна сигурност, предложен за разглеждане от министъра на вътрешните работи Георги Цанков, който desebg.com публикува миналата седмица.

За по-голямата част от имената са посочени длъжностите на партийните кадри и постовете, които те поемат в ДС.

В списъка фигурират имената на кадри на БКП, които през следващите десетилетия, та до края на режима през 1989 г.

Сайтът desebg.com публикува заповед на министъра на вътрешните работи от април 1961 г., с която от София са изселени комунистическите функционери с целите им семейства, които са си позволили критика на поставения от Москва начело на БКП през 1956 г. Тодор Живков.

Първи в списъка на изселени партийци е Никола Куфарджиев, секретар на ЦК на Българския професионален съюз, който през 1960 г. заедно с още 6-ма комунисти се обръща с писмо до ЦК на БКП и критикуват Живковото управление за насоките на развитието на социализма в нашата страна”. Обвиняват го, че с промишлеността, създадена чрез акт на национализация, се разпорежда висшата бюрокрация, че трудовите колективи са лишени от реално участие в решаване на производството, че кооперативните стопанства са превърнати в своеобразни държавни предприятия.

Сайтът desebg.com публикува за първи път тайния доклад на специалната комисия, сформирана с решение на Секретариата на ЦК на БКП, за лагерите край Ловеч и Скравена.

Документът, чийто оригинал се съхранява в Държавна агенция „Архиви”, е от 24 март 1962 г. и на практика довежда до решението на Политбюро на ЦК на БКП от 4 април 1962 г. за закриването на лагерите.

Утре в Ловеч ще се проведе са 24-ти пореден път поклонение в памет на жертвите в лагерите.

Нито на доклада, нито на решението през 1962 г. е дадена гласност в обществото, тъй като разгласяването на убийствата в лагерите би довела до смяната на Тодор Живков като пръв партиен ръководител.

 Специалната комисия, ръководена от члена на Политбюро Борис Велчев, е образувана, след като изключително тежкия режим в двата лагера, просъществували в периода 1959-1962 г., става достояние на във висшето партийно ръководство.