Да, имало е време, когато излизането на български граждани в чужбина е зависило от Централния комитет на Българската комунистическа партия.

Същото е важало и за влизането на чужди граждани в НРБ. За тоталитарното комунистическо безумие свидетелства решение на Политбюро на ЦК на БКП, което desebg.com публикува онлайн.

То е от 1 февруари 1951 г. и е със секретен характер – обозначено е като решение „Б“ на висшия партиен орган, както са маркирани секретните решения на Политбюро (с „А“ са отбелязвани явните решения, б.а.).

Да, имало е и такива мрачни времена, непознати на младите хора днес, когато възможността да специализираш в чужбина се е решавала от Политбюро на Централния комитет на тоталитарната Българска комунистическа партия.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис на протокол на Политбюро на ЦК на БКП №155 от 4 юли 1956 г., изпратен до министъра на вътрешните работи (в архива на МВР-ДС се съхраняват всички решения на комунистическата върхушка, по които репресивният апарат на БКП е взимал отношение, б.а.).

„Политбюро счита, че критиката на другаря Сталин е съвършено основателна и трябва да се вземе под най-сериозно основание, за да не бъде допускана в бъдеще каквато и да е неискреност в нашите отношения към Съветския съюз и неговите представители“.

Това е записано в решение на Политбюро на ЦК на БКП от 9 декември 1948 г., отнасящо се до наложената от вицепремиера и член на висшия партиен орган Трайчо Костов забрана по Закона за държавната тайна да се предоставя информация на СССР за цените на търговските сделки, сключени с други страни.

Документът, който desebg.com публикува онлайн, е началото на политическата разправа с висшия партиец Трайчо Костов, чиято трагична съдба е предопределена от Сталин, смазал всяко неподчинение или отклонение не само в Съветския съюз, но и в сателитните страни от Източния блок.

Костов заплаща с живота си грешката да се спре подаването на информация на съветската страна за търговските сделки от комунистическа България.

„В органите на Държавна сигурност могат да служат само проверени, честни трудещи се, беззаветно предани на БКП, Всесъюзната комунистическа партия болшевиките, на др. Сталин и др. Червенков.“

Това приема през 1951 г. Политбюро на ЦК на БКП в постановление, посветено на своя репресивен апарат след разглеждане на специален доклад на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков за състоянието на органите на Държавна сигурност.

В документа на Политбюро са направени редица критични констатации, за лошото състояние в ДС – от незадоволителни резултати, през липсата на сериозни удари срещу чуждите разузнавания и бягства през границата до неразполагане с нито една дееспособна резидентура на разузнаването в чужбина.

Тежката политическа оценка на работата на ДС е дадена от ръководството на тоталитарната БКП начело с Вълко Червенков.