„Поради изчерпване на водните количества в язовирите и последвалото голяма намаление на мощностите на водните електроцентрали, налага се допълнително да се ограничи потреблението на електроенергия”. Това решение взима комунистическото правителство през септември 1964 г., когато то се оглавява от лидера на БКП Тодор Живков, а сайтът desebg.com публикува документа за това онлайн.

Живков има навика често да оправдава дори и пред съветското ръководство банкрутиралото си три пъти управление с природни бедствия или аномалии и тук не прави изключение за налагане на характерната за социализма практика – да се въвежда режим на тока.

 Решението за непопулярната мярка на режима през 1964 г. е адресирана до всички министерства, комитети, ведомства и организации, както и до окръжните народни съвети.

В началото на 70-те години на ХХ комунистическата върхушка решава да разшири нескрития си афинитет към материалните придобивки на „гнилия капитализъм” и въпреки идеологическата ѝ правоверност към Москва се обръща на... Запад, за да осигури вноса на западни коли, лукс, от който съветските москвичи, жигули и лади са на светлинни години.

С вноса на западни возила е натоварен „Кореком”, специален магазин, в който обаче се пазарува само и единствено в западна валута, каквато при т. нар. социализъм не се продава свободно и достъпът до тези стоки на практика е ограничен.

Комунистическото правителство приема, че с решение на Министерството на финансите може да се даде възможност на български граждани, придобили валута от пенсии и дарения, да закупуват недвижими имоти и коли.

Сайтът desebg.com публикува първоначалните документи, с които в края на 1944 г. правителството на Отечествения фронт (ОФ) поставя началото на комунистическите лагери в България. Това става с приемането на Наредба-закон за трудово-възпитателни общежития (ТВО) от декември 1944 г. С Наредбата закон се разрешава създаването на ТВО за принудително настаняване на лица, опасни за „реда и сигурността на страната”.

Първоначално за такива лица са определени проститутки, сводници, сутеньори, изнудвачи, комарджии, просяци и безделници. Целта на ТВО е в тях да бъдат отклонени въпросните лица от неморалните им постъпки и навици и да се приучат към „почтен труд и да се издигнат в морално и интелектуално отношение”.

Въдворяването им става за не повече от 6 месеца, но може да бъдат подновен с нова заповед.

Правителството гласува и Наредба-закон за трудово-възпитателни общежития за политически опасни лица.

Как е била организирана комуникацията между ръководствата на БКП и КПСС по времето на комунизма? Архивен документ, който desebg.com публикува онлайн, разкрива, че в края на 60-те години двете държави подписват строго секретна спогодба за организиране на правителствена телеграфна засекретена връзка между София и Москва.

Засекретената телеграфна връзка се поддържа денонощно и цели да свърза по всяко време от денонощието сградите на ЦК на БКП и ЦК на КПСС, както и правителствата на НРБ и СССР.

Подсигурената връзка позволява осъществяването на преки телефонни разговори между ръководствата на двете комунистически партии и двете правителства.

Специалният телеграфен канал също така позволява да се разменят съобщения.

В спогодбата е подчертано, че преките телефони разговори се водят на руски език. Предаването и приемането на съобщения също става на руски език чрез специална телеграфна апаратура, произведена в ГДР.