В средата на 80-те години на ХХ век Държавна сигурност си е поставила за цел да не допуска за работа в чужбина лица, които са „политически и морално неустойчиви, криминално проявени, склонни към извършване на кражби и присвояване на държавни средства“.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно Предложение относно: Подобряване на оперативното и следствено осигуряване задграничната икономическа и инженерингова дейност на НР България.

Документът е от май 1985 г. и подписан от зам.-министъра на вътрешните работи и началник на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) ген. Георги Аначков, от началника на Първо главно управление на ДС (разузнаването) ген. Васил Коцев, зам.-министъра на вътрешните работи и директор на народната милиция ген. Иван Димитров и началника на Главно следствено управление ген. Костадин Коцалиев.

До рухването на Берлинската стена българските политически емигранти са били проблем за Държавна сигурност и източногерманското Министерство на държавна сигурност, известно още като ЩАЗИ.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен перспективен план за взаимодействие между Шесто управление на ДС и 20-ти главен отдел на ЩАЗИ за периода 1984-1986 г.

Документът е от декември 1983 г. и е утвърден от тогавашния министър на вътрешните работи на НРБ ген. Димитър Стоянов и министъра на държавна сигурност на ГДР ген. Ерик Милке, както и от съответните началници на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия и 20-ти отдел на ЩАЗИ.

Тоталитарният режим на БКП е въдворявал в концлагера „Белене“ и психично болни хора.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Досегашната работа на ТВО – Белене.

Документът е на ръководството на концлагера (ТВО – трудово-възпитателно общежитие, евфемизъм, с който режимът прикрива съществува концлагерите, б.а.) и е от юни 1957 г.

Тогава протича вторият период на „Белене“. Концлагерът, създаден през 1949 г. и закрит след смъртта на Сталин през 1953 г., е отворен повторно след началото на Унгарското въстание като превантивна мярка на комунистическия режим в НРБ начело с Тодор Живков да не би Унгарските събития да се развият и в България.

В комична ситуация са изпаднали оперативните работници от отдел 08 „Активни мероприятия“ на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) след сливането им с отдел „Остри мероприятия“ в края на 60-те години на ХХ век.

Стремежът за конспиративност е стигнал до там, че ръководството се е опасявало оперативните работници да не говорят пред своите колеги и да си издадат работата.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен протокол от служебно съвещание на отдел 08 „Активни мероприятия“ на ПГУ-ДС от 1969 г.

В него се подчертава, че в една стая работят по няколко оперативни работници от различни направления и това налага те „да бъдат още по-внимателни в разговорите“ заради конспирацията.

„Да се говори зашифровано, а когато е невъзможно да се проведе разговор в присъствието на трети човек, той да бъде помолен да напусне стаята“, са указанията в документа.