|
Съпротивата на МВР срещу първото отваряне на досиетата ПДФ Е-мейл
Документи - МВР
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 24 Октомври 2013 14:40

alt
Успялата да сформира през лятото на 2013 г. кабинет БСП вече пусна в ход законопроект за затварянето на досиетата на кадрите на комунистическите тоталитарни служби в двете съвременни разузнавателни структури на България – Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация, известен като връщането на отменения преди 10 месеца параграф 12.
Освен това миналата седмица изтече информация, че лидерът на БСП Сергей Станишев е обсъдил възможността на закриване на комисията по досиетата на съвет при министрите от кабинета Орешарски. Това поставя въпроса за цялостна отмяна на закона за досиетата, действащ от декември 2006 г., когато той беше подкрепен от БСП и ДПС.

Съпротивата срещу отварянето на досиетата на репресивния апарат на БКП датира от самото начало на прехода. Сайтът desebg.com припомня този момент, като публикува няколко документи от края на 1990 г. Те са свързани с противопоставянето на МВР срещу решението на 7-то Велико Народно събрание да се отварят досиетата на народните представители, както и да бъдат разкрити агентите на закритото в края на 1989 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

Интересното е, че съпротивата на МВР идва, след като в края на януари 1990 г. БКП и ДС са стартирали строго секретна от особена важност операция за прочистването на делата на агентурния апарат, останала в тайна от политическата опозиция и обществото.

До края на втория кабинет на Андрей Луканов (БСП) до ноември 1990 г. монополът върху досиетата остава в ръцете на преименувалата се комунистическа в социалистическа партия.

Създаването на коалиционното правителство с премиер Димитър Попов е първото, в което министър на вътрешните работи не е бивш комунист. В правителството на Попов този пост е поверен на непартиен експерт – юриста Христо Данов. Той е и първият министър некомунист, стъпил в МВР след 9 септември 1944 г. Именно в началото на неговото управление в министерството се организира сериозен отпор върху отварянето на досиетата.

Израз в този отпор дава служба „Информация и архив”, която до края на 1989 г. се води самостоятелен отдел III на ДС (архива). Негов шеф до февруари 1990 г. е ген. Нанка Серкеджиева. След това той е оглавен от ген. Петко Кипров. Именно ген. Кипров и подчинените му се противопоставят върху първото разкриване на агенти на ДС след промените. Подписана е дори специална подписка от над 30 служители в служба "Информация и архив", противопоставящи се на огласяването на агентите. Освен до министъра на вътрешните работи тя е адресирана до президента, по това време Желю Желев и до председателя на 7-то ВНС Николай Тодоров (БСП).

Любопитно е, че дори докато е на лечение в болницата на МВР той пише на министър Данов записка, с която му предлага не да се отварят досиетата, а „една рационална идея за най-безболезнено решаване на проблема около досиетата”, а именно унищожаването на всички агентурни дела на Шесто управление „без да се гледат”.

Въпреки че това не се случва работата на първата комисия по досиетата „Тамбуев” е провалена през пролетта на 1991 г. чрез активно мероприятие на ДС. То се състои в публикуването на неофициални списъци с агенти сред депутатите в два вестника, преди самата анкетна комисия да излезе с официално решение. Поради възникналия скандал това не става, а комисията е закрита. По този начин е блокиран първият опит за разкриване на досиетата на Държавна сигурност след промените.

 

Документите са включени в сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност и края на тоталитаризма”, 2011 г.

 

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов