|
ДС се опитвала чрез Константин Тренчев да ограничи включването на преименувани турци при неформалите ПДФ Е-мейл
Документи - МВР
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 23 Януари 2014 14:39

alt

През април 1989 г. Държавна сигурност се е опитала да ограничи включването на пострадали от „възродителния процес” български турци в някои от т. нар. от комунистическата власт неформални организации.

ДС е провела специална среща по този въпрос с лидера на създадения през февруари 1989 г. независимия профсъюз „Подкрепа” Константин Тренчев. Това разкриват неизвестни до момента документи от архива на Държавна сигурност, включени в документалния сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност – смяната на имената – Възродителният процес“, чиято премиера беше миналата седмица в София, които сайтът desebg.com публикува.

На 19 април 1989 г. Тренчев е бил извикан в Общинското управление на МВР в Стара Загора по повод включването на 6-ма български турци със сменени имена в щафетна гладна стачка. Там е разговарял с началника на Областното управление на МВР-ДС полк. Красимир Саманджиев (впоследствие зам.-министър на вътрешните работи и началник на Второ главно управление на ДС, бел. ред.).

От строго секретна телеграма до министъра на вътрешните работи Георги Танев става ясно, че ръководителят на МВР-ДС в Стара Загора се е опитал да убеди Тренчев за „вредните последици” от включването на български турци със сменени имена в организации като „Подкрепа”, Независимото дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ) и Комитета за защита на религиозните права с лидер отец Христофор Събев.

Според документа на тази среща Тренчев е бил убеден да се дистанцира от представители на българските турци, а също така и да убеди отец Събев и писателят Петър Манолов, който в началото на същата година е арестуван като секретар на НДЗПЧ и в знак на протест срещу изземването на архива му обявява гладна стачка, довела до екстрадирането му на  20 май 1989 г. във Франция.

В строго секретната телеграма е посочено, че Тренчев е бил убеден на патриотична основа, а воденият разговор е бил на базата на взаимно зачитане и доверие. Доколко вярно е това говори фактът, че от самия документ се разбира, че по същото време лидерът на „Подкрепа” е бил обект на разработка от ДС под псевдонима „ПРЕДСЕДАТЕЛ” по групово дело за оперативна разработка (ГДОР) „СИНДИКАТ”. Отделно от това разговорът с Тренчев е бил записан без обаче да се посочва, че той е знаел за това.

Във друг документ на щаба на МВР-ДС за работа по „враждебните независими структури” от същата дата 19 април 1989 г., чийто ръководител е началника на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия ген. Антон Мусаков, става ясно, че в Държавна сигурност е получена проверена информация за намерението на „Подкрепа”  и Комитета за религиозни права да използват в своите акции български турци, преименувани по време „възродителния процес”.

В документа е изложена подробна информация за опитите на групи от български турци да се включа, както в двете организации, така и в НДЗПЧ.

По същото време „Подкрепа води кампания в защита на осъдения през март 1989 г. тунеядство и създаване на социално напрежение поет Николай Колев – Босия, член на НДЗПЧ и съосновател на профсъюз „Подкрепа”, който е интерниран в Бобов дол, където обявява гладна стачка.

Очевидно ДС е поставила под агентурно-оперативен контрол Тренчев, отец Събев и представители на НДЗПЧ, тъй добитата информация е в резултат на техни срещи с български турци.

Опитите на ДС да не допусне вливането на преименувани лица в неформалните организации предхожда с месец майските събития от 1989 г. предимно в Североизточна България, когато исканията на различни новосформирани организации на жертвите на „възродителния процес” дават гласност на нарушените им човешки право в западните радиостанции.

Исканията им за зачитане на човешките права продължават с различни форми на протест срещу комунистическия режим като гладни стачки, демонстрации и митинги в периода 19 до 27 май 1989 г., главно в Североизточна България.

Режимът отговаря на тези протести с широка кампания (юни-август 1989 г.) за принудително изселване в Турция на една около една трета от преименуваните български турци, останало в историята с името „Голямата екскурзия” след пропагандната теза на върхушката на БКП, че изселването всъщност било „екскурзия”.

 

Документите са включени в разширеното електронно издание на сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност – смяната на имената – Възродителният процес“, 2013 г.

 

 

 alt

alt

alt

alt

alt

 

 

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов