Сайтът desebg.com публикува секретна стенограма от заседанието на ръководството на МВР-ДС, проведено на 13 февруари 1989 г., за обсъждане на оперативната обстановка и набелязване на мерки срещу профсъюз „Подкрепа”, Независимото дружество за защита правата на човека с председател Илия Минев и Клуба за гласност и преустройство.

В съвещанието участват тогавашният министър на вътрешните работи ген. Георги Танев, зам.-министрите на вътрешните работи ген. Стоян Савов, ген. Минко Минков, ген. Колю Коларов, ген. Стоян Стоянов, началникът на Второ главно управление на ДС и зам.-министър ген. Георги Аначков, началникът на Шесто управление на ДС ген. Антон Мусаков, началникът на Главно следствено управление на МВР-ДС ген. Костадин Коцалиев, началникът на отдел „инспекторат на МВР ген. Никола Черкезов и Александър Емилов – първи секретар на Районния комитет на БКП в МВР.

Ръководството на МВР обсъжда три основни момента:

• Как да подходи към току що обявеното учредяване на профсъюз „Подкрепа” и неговите основатели;
• Коментиране на оперативна информация за Независимото дружество за защита правата на човека с председател Илия Минев;
• Обсъждане на данни, свързани с дейността на Клуба за гласност и преустройство.

В началото на съвещанието ген. ген. Антон Мусаков, началникът на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия докладва обстановката около учредяването на профсъюза „Подкрепа”, като изнася информация за неговите учредители. Както става ясно от стенограмата ДС е придобило данните по оперативен път. Следват сведения за представители на дружеството на Илия Минев и подготовката в Клуба за гласност и преустройство за разпространението на материал, който ДС определя като „голям” и „остро написан”.

Обсъдени са коментарите на западни дипломати, преди всичко на САЩ за дейността на Независимото дружество за защита правата на човека и Клуба за гласност и преустройство.

В последвалата дискусия различните представители на ръководството на МВР коментират какъв да е подходът към тези граждански организации, като най-честото предложение е техните представители на бъдат „разобличени”.

Прави впечатление, че в ръководството на МВР има колебания какъв точно подход да бъде избран, тъй като не са наясно с отношението на висшето партийно ръководство и са в очакване на по-голяма яснота от него.

Ген. Костадин Коцалиев, началник на Главно следствено управление на МВР-ДС директно критикува кандидат-членът на Политбюро на ЦК на БКП и министър на културата Георги Йорданов, за това, че не е предприел действия като министър, визирайки присъствието на Желю Желев в Комитета за култура, където критици на БКП получавали „грешни народни пари, за да говорят срещу партията и държавата”.

Той изразява съжаление, че при сегашната обстановка ГСУ не може да работи със „старите начини на следствието”, защото „Противникът няма да иска доказателства, а ще каже, че се преследват тези, които мислят различно”. Неговото предложение е „да създадем една огромна машина, възможности имаме, за да ги раздърпаме, без да влизаме със следствени дела”.

Началникът на Второ главно управление на ДС ген. Георги Аначков предлага правозащитниците и дисидентите да бъдат притиснати с политически средства. По думите му лед това те щели да „отидат към конспиративна дейност и тогава ще действаме”.

Колко късогледи и закостенели са били схващанията на висшите ръководни кадри в МВР и Държавна сигурност си проличава от позицията на ген. Коцалиев, който заявява:

„Дребнобуржоазни интелигенти, които са си въобразили, че ще станат център на света и вселената, в момента издевателстват върху нас. Дошло е време да си разпишем действията, да се знае кой какво ще върши, да бием в една точка и то както ние го правим. У нас обстановката не е като в някои други страни, за да се страхуваме”.

Стенограмата е отпечатана в един единствне екземпляр, а след съвещанието в МВР-ДС се сформира оперативен щаб за действията на органите на ДС срещу т. нар. неформали, който е оглавен от ген. Антон Мусаков, началник на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

Документът е публикуван в разширеното електронно издание на сборника на Комисията по досиетата „Държавна сигурност и гражданските организации 1988-1990”, 2013 г.