Сайтът desebg.com публикува архивни документи, свързани със задържането на Кръстьо Пастухов, лидер на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) от ДС през 1946 г.

Поводът за неговия арест са статиите му в пресата, определени от ДС като "провинение в печата". Друг документ са показанията на самия Пастухов, в които той обяснява мотивите за написването на едни от най-острите си статии. Третият документ е след осъждането му, в който се изразява задоволствието, че независимо на колко години лишаване от свобода е осъден, той отива в затвора, защото "Пастухов бе най-енергичният и безстрашният в словото си".

Кръстьо Пастухов е роден на 27 октомври 1874 г. в Севлиево. През 1895 г. завършва право в Софийския университет, а през 1897-1898 г. специализира в Германия. След завръщането си в България е адвокат във Враца, а от 1923 г. – в София. Включва се в организирането на Българската работническа социалдемократическа партия, като от 1909 г. е член на нейния Централен комитет, а от 1911 г. до 1927 г. е народен представител. След Солунското примирие участва като вътрешен министър в широката коалиция, начело с Теодор Теодоров (1919).

През 1935 г., след Деветнадесетомайския преврат, Пастухов публикува отворено писмо до цар Борис III, призоваващо за възстановяване на Търновската конституция, след което е интерниран за известно време на остров Света Анастасия. Пастухов се ротивопоставя и на образуването на прокомунистическия Отечествен фронт. През август 1944 г. е сред инициаторите на подписването на Манифеста на 13-те, съдържащ искания за промяна на външнополитическия курс и възстановяване на конституцията.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. отказва да сътрудничи на просъветското правителство и след разцепването на БРСДП (ш.с.) през 1945 г. влиза в ръководството на опозиционната Българска работническа социалдемократическа партия (обединена).

Четири дни преди изборите от 27 октомври 1946 г. Пастухов е лишен от правителството от граждански и политически права, за да не може да участва в избора срещу комунистическия лидер Георги Димитров, но въпреки това той получава 18 000 гласа.

Заради статиите си „Не ме изкушавайте, лицемери“ и „Нашата войска“, публикувани във в. „Свободен народ“, през 1946 г. e осъден на пет години затвор за „антинародна дейност“. Обявява се против започнатата Културна автономия на Пиринска Македония.

Кръстьо Пастухов умира на 25 август 1949 г. в Сливенския затвор, Удушен е от криминален затворник по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи Антон Югов и заместника му Руси Христозов. Реабилитиран е през януари 1990 г.

Документите са публикувани в разширеното електронно издание на сборника „Държавна сигурност и политическите партии в България 1944-1949” на Комисията по досиетата, 2014 г.