Пиянството и извращенията от страна на ръководния състав в Гранични войски над войниците е било ежедневие в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век.

Това разкрива справка относно: Слабостите и недостатъците в Гранични войски, открита в архивите от Комисията по досиетата, която desebg.com публикува онлай. Документът, от края на 1950 г., е  на отдел 09 в Дирекция „Държавна сигурност”, натоварен по това време със следенето и разработването на Гранични войски.

Констатирано е слаба политическа подготовка и неизпълнение на плановете за обучение, като някои комендатури и застави направо лъжели командването на Управление „Гранични войски”, че провеждат занятия.

Имало командирите на гранични отряди, които прекарвали цялото време в ловуване, а се оправдавали, че не провеждат занятия поради лоши метеорологични условия. Други се обаждали от домовете, за да ги впишат в книгата, че са посетили заставата, а в трети случаи командирите не реагирали на сигнали на нарушители на границата.

Държавна сигурност докладва, че някои от граничните поделения се ползват с нарицателното „пияните застави”. „Пиянството и развратът са обикновено явление. Това става начело с командирите”, е посочено в документа.

В него още се признава, че „някои командири нанасят побой над войниците”. Поради тази причина те са мразени от войниците. Описан е случай, при който командир на застава се загубил, а войниците помислили, че е избягал. При последваното претърсване на района те го открили и арестували, след което го върнали завързан в заставата.

Друг командир така се напил, че объркал спалното с тоалетната и понечил да се облекчи пред войниците, а те му се смели, заради което той ги накарал да запалят печка, която била без кюнци.

Описан е и случай на жестокост и бездушие на командир срещу войник, заставил ги да бяга по хълм, замеряйки го с камъни. Последвало вкарване на войника в арест, пълен с вода. Момчето плакало и молило лейтенантът да го пусне, защото ще се разболее, а тези извращенията възмутили останалите войници.

В друга застава командирът забранил да се дава почивка на болни войници и заплашвал, че който се запише в болничната книга ще го даде под съд. Това отношение довело до бягство на войник в Гърция.

В други болнични места по заставите е констатирано, че войниците изобщо не били преглеждани. „Има войници, които лежат по 6 месеца без медицинска помощ, което е предизвикало негодувание”, се посочва в справката. В много застави не са взети мерки за помещенията през зимата, които са били без стъкла, кюнци, печки и дърва.

Описан е и случай, при който командир на граничен отряд отказал да дава отговор на въпросите на войниците. „Ако много искате, ето ви границата за Югославия. Бягайте там!”, заявил накрая той.

Констатирано е, че „храната на войниците в много от заставите е лоша и еднообразна”. На едно място в продължение на два месеца войниците са яли само фасул.

Документът е включен в разширеното електронно издание на сборника „Държавна сигурност и гранични войски” на Комисията по досиетата, 2014 г.