Най-многобройната група, въдворена в концлагера „Белене” от режима на БКП още в начело на управлението на Тодор Живков през 1956 г., е групата на бедните и средни селяни.

Този шокиращ факт става ясен от разсекретен от Комисията по досиетата документ, който сайтът desebg.com публикува онлайн. Информацията в него разбива мита на БКП, че тя се е борила срещу "буржоазните остатъци" и контрареволюционните елементи" в страната, а на практика е мачкала наред, включително и най-бедната част от българското население. Документът представлява лично строго секретен отчетен доклад за агентурно-оперативната работа по линия на ДС при поделение 0789-МВР с. Белене, Свищовско за периода 15 ноември 1956 г. до 1 септември 1957 г.

Това е периодът, в който след Унгарското народно въстание през есента на 1956 г. комунистическият режим начело с Тодор Живков, утвърден за първи секретар на БКП през април същата година, като превантивна мярка Унгарските събития да не се случат и в България отваря лагера „Белене” отново. Въдворяването там по политически причини е временно преустановено след смъртта на Сталин през 1953 г.

Архивният документ разкрива, че по-малко за една година в „Белене” са въдворени общо 121 селяни, определени като бедни и средни. Те са повече от всички други съсловия и групи, които режимът на БКП е изолирал в най-големия лагер за политически противници. Според документа по буржоазно капиталистически произход в лагера по това време са въдворени 90 души. На трето място отново се нареждат селяни, но по-имотни преди насилствената колективизация – общо 68 души, които комунистическото тоталитарно управление определя като кулаци по съветски образец. Следва група, определена като служители – 50 души.

Статистиката на лагерната администрация показва, че през 1956-1957 г. в лагера Белене по политическа принадлежност се намират 120 души от земеделската опозиция, безпартийни – 112 души и на трето място по брой се нареждат легионерите – 29 души.

По вида на „престъпленията” според режимът преобладаващите са „вражеска агитация и пропаганда” – общо 312 души. За това, че комунистическият режим е извършвал престъпления срещу собствения си народ е показателен факта, че в документа 313 от въдворените в концлагера са определени като българи. Най-многобройните по възрастова група са тези в активната възраст между 35 и 50 години – общо 158 и мъжете над 50 години – общо 159 души.

Най-многобройни са въдворените от Софийско – 132 души, следвани от хората от Старозагорски окръг – 32 души, Пловдивски окръг – 30 души, Бургаски окръг – 29 души, Благоевградски окръг – 28 души и Русенски окръг – 25 души и др.

Строго секретният документ разкрива, че след масовото въдворяване по време на Унгарските събития от есента на 1956 г. Държавна сигурност е предприела мащабна дейност по внедряване и вербоване на агентура в лагера.

Част от документ (1-4 страница и финалната ѝ част 16-17 страници) е включена в разширеното електронно издание на сборника „Държавна сигурност – административни, принудителни и наказателни мерки” на Комисията по досиетата, 2014 г.