Още в началото на комунистическия режим в НРБ на границата е възприето извършването на директни убийствата на засечени в граничната зона лица от населението в пограничните зони без да се правят усилия за тяхното задържане и разпит. Нещо повече, тези директни ликвидации са представяни като случаи на опити за бягство, каквито всъщност те не са били.

Това признава Държавна сигурност през 1949 г., когато е назначена специална комисията, натоварена с обследването на проявите на несработването между органите на Дирекция „Държавна сигурност” и Гранични войски.

Документът, който desebg.com публикува онлайн, е строго поверителен доклад относно: Погрешни методи, прилагани от органите на граничното разузнаване.

В него, извън общия доклад на специалната комисия, обследваща проблемите по границата, са посочени случаи на престъпления –убийства на младежи от с. Странджа, извършени от разузнавателната секция при граничен сектор Елхово.

Тези драстични случаи са посочени като погрешни методи, превърнати в практика от Гранични войски, като се уточнява, че впоследствие те са „легендирани” като „опити за бягства” на убитите български граждани.

„При положение, че селото е разположено непосредствено до Турция и традиционно съществуват постоянни връзки с лица отвъд българската граница, последната легенда е явно съшита с бели конци”, е заключението на Константин Бузов, главен инспектор в отдел „Особена инспекция” при МВР-ДС.

Той посочва и други случаи на убийства, включително и на жители на Елхово от страна на органите на граничното разузнаване, изразявайки мнението, че „политическите последици от ликвидациите на местни хора не са положителни”.

Документът е включен в разширеното електронно издание на сборника „Държавна сигурност и гранични войски” на Комисията по досиетата, 2014 г.