Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Как Политбюро обясни на ДС отмяната на „възродителния процес” |
![]() |
![]() |
Документи - МВР |
Написано от Христо Христов |
Събота, 02 Януари 2016 10:15 |
Отмяната на насилственото преименуване на мюсюлманите в НРБ става с решение на извънреден пленум на ЦК на БКП на 29 декември 1989 година и с последвало решение на Министерския съвет на НРБ от същата дата. Отмяната на „възродителния процес” става в момент, в който НРБ и комунистическото ръководство са в пълна международна изолация. Решението обаче не е прието еднозначно от партийните членове. Не малко партийни организации в страната изпращат телеграми с искане за отмяна на това решение, а пред Народното събрание в София недоволните от него организират протести. Това налага новото ръководство на БКП да провежда в столицата и по места в провинцията разяснителна кампания за отмяната на „възродителния процес”. На Александър Лилов, който е възстановен като член на Политбюро и ЦК на БКП, се пада тежката задача да се изправи срещу служителите на МВР-ДС, чийто състав през 1985 г. е използван за осъществяване на насилственото преименуване, а Държавна сигурност през всичките над четири десетилетия на управлението на компартията разработва мюсюлманската общност. От изявлението на Лилов става ясно, че не е открито решение на бившите партийни органи за осъществяването на „възродителния процес”. Лилов, който стои в основата на отмяната на насилственото преименуване, се обръща към служителите с израза „скъпи другари” и открито заявява, че те са в правото да му поискат оставката. Той определя управлението на Живков като „авторитарен режим” и определя разделението на български и турски национализъм като „най-голямата опасност за България днес”. Лилов признава, че страната тогава се намира в „тежка политическа криза и в „тежка икономическа криза”, като добавя неслучайно, че „аз се надявам, че поне вие сте в течение на този въпрос”, тъй като фактите за икономическата катастрофа от управлението на БКП по това време се крият от българското общество. „Ако партията не излезе от тази пасивност, ако партията не излезе от тази парализа, ако партията не излезе от тази неспособност да види истината в очите и да реагира адекватно на тази истина, тя ще слезе от сцената”, заявява Александър Лилов. Той отбелязва, че вече не се намират в 70-те или 80-те години и съдбата на другите комунистически партии като в ГДР или Чехословакия е показателна за развоя на политическите събития в страните от тогавашния т. нар. социалистически лагер. Лилов отбелязва, че с отмяната на „възродителния процес” не е продадена България. По думите му имам моменти, когато човек не може „да се крие зад тази завеса, зад която дълго време ние с вас се крихме”. „Решението беше взето, защото трябва да се преодолеят тези деформации, които ни остави старият режим”, заявява Лилов. „Последният аргумент от стратегическо естество, който ни наложи вземането на това решение, това е необходимостта да се изведе страната от международната изолация”, обяснява членът на Политбюро на ЦК на БКП. Лилов заявява, че българската армия „не се намира в състояние, което може да защити този [държавен] интегритет”. Той добавя, че „ние имаме в лицето на Съветския съюз един гарант за нашата държавна цялост, един гарант, к който Турция не може да не се съобразява. Лилов още развива своята гледна точка за национализма и говори за опасността България да се превърне във „втори Кипър”. Според него през 1990 г. турският национализъм „в един момент се съединява с българския национализъм”. Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и краят на тоталитаризма” на Комисията по досиетата, 2011 г.
|