Съветският КГБ се е опитвал да продължи присъствието си в България дори и след като БСП губи властта през декември 1990 г. с оставката на правителството ѝ през гладната Луканова зима.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн. В докладна записка до президента Желю Желев директорът на Националната разузнавателна служба (НРС, правоприемник на Първо главно управление на ДС) ген. Румен Тошков информира държавния глава за среща и разговор с ръководителя на официалното представителство на КГБ в София ген. Л. Костромин.

Тя се състоява през март 1991 г. 16 месеца след падането на Берлинската стена, 9 месеца преди да се разпадне СССР, и 3 месеца след като БКП/БСП за първи път няма тотален контрол над правителството в България – по това време управлява коалиционния кабинет на Димитър Попов.

Важно е да се припомни, че това е първото правителство в България след 9 септември 1944 г., в което министър на вътрешните работи не е представител на БКП/БСП – това е адвокатът Христо Данов, впоследствие председател на Конституционния съд.

На срещата през март  1991 г. от КГБ са посочили, че по това време все още, според тях, е валидно споразумението, сключено през декември 1988 г. между КГБ и МВР-ДС и то давало правно основание сътрудничеството между тайните служби на Съветския съюз и НРБ да продължи и то било показателно за „доверието между двете страни”.

От КГБ изтъкнали, че контактите чрез Интерпол са били полезни, но недостатъчни за борбата срещу организираната престъпност. Интересно тълкуване, защото в споразумението между КГБ и МВР-ДС от 1988 г. противодействието с организираната престъпност и международния тероризъм не са приоритет за сметка на запазване на монополното управление на КПСС и БКП и противодействието на западните държави и НАТО.

От представителството на КГБ в София са предложили, че ако България вижда изгода в едно такова сътрудничество, то те имат готовност да го продължат и разширят.

Официалният представител на КГБ ген. Л. Костромин е обърнал внимание на контактите по линия на разузнаването. Тбо трябвало да бъде на база на равноправието (изглежда, че дотогава това не е било така, бел. ред.) и на взаимната изгода.

В документа е посочено, че с преминаването на НРС към президента взаимодействието по линия на КГБ е сведено до нула и на практика прекратено.

Документът е включен в сборника „КГБ и ДС – връзки и зависимости” на Комисията по досиетата, 2009 г.