Държавна сигурност е следяла за опозиционни прояви сред младежта още в началния период на утвърждаването на тоталитарния режим в България от БКП.

Това се разкрива в годишния отчет на ДС за 1947 г., който desebg.com публикува онлайн в частта му, отнасяща се до следенето на младежите.

От документа става ясно, че по-голямата част от учениците и студентите са обхванати в казионните организации – тогавашните ученическата ЕМОС и Социалистическата народно-демократична младеж.

Въпреки това около 5000 от 34 5000-те студенти в страната са определени от ДС като „злостни фашистки и антинародни елементи”.

Описани са и конкретни прояви в различни училища. Така например в 6-та девическа гимназия при подписване на поздравителен адрес до съветския ръководител Сталин една от ученичките е коментирала това организирано мероприятие с думите: „Хайде да му подпишем смъртната присъда”.

В 1-ва девическа гимназия е разпространен позив с надпис: Долу ОФ!”, а във Френския колеж е скъсан портрет на Георги Димитров.

„В девическите гимназии въпреки строгостта на правилника ученичките все още ходят с цветни рокли и фризури”, констатира още Държавна сигурност.

Организираните по това време от режима младежки бригади са описани като лагери, в които животът е бил по-тежък от казарма.

Спортната младеж в столицата, по това време наброяваща около 20 000 души, е определена като слабо културна и с чести хулигански прояви. Около 60% от нея е посочена като поддръжник на ОФ. „По-активни спортисти са младежите, имащи прояви на опозиционно настроени елементи”, се коментира в доклада на ДС.

В публикуваните страници се съдържат пасажи и за проявите на интелигенцията и по-точно на художниците, музикантите и артистите. За художниците е коментирано, че са подкрепили акцията за изграждането на паметник на съветската армия.

За музикантите, коментарът е, че повечето са „зле настроени към ОФ”, а ръководството на театралните служители е в ръцете на комунисти.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и образованието 1944-1989” на Комисията по досиетата, 2011 г.