До 1965 г., по време на тоталитарния режим на Българската комунистическа партия, прокуратурата е била задължена първо да поиска разрешение от съответния партиен комитет на БКП по местонахождение и едва след това е имала право да започне разследване срещу лица, закононарушители, които са членове на компартията.

Това става ясно от доклад на министъра на вътрешните работи ген. Дико Диков от 1965 г., който desebg.com публикува онлайн.

През същата година това задължение отпада, след като през април 1965 г. е разкрит опитът за военен преврат срещу Тодор Живков, в основата на който са членове на БКП начело с Иван Тодоров – Горуня.

Отпадането на задължителното партийно разрешение за започване на разследване срещу лица, партийни членове, води и до наложителна промяна в утвърдените от Политбюро на ЦК на БКП през 1962 г. Основни положения за работата, правата и задълженията на МВР.

Там е записано дословно, че „следствия, арести и разпити на членове на БКП се извършват след съгласуване със съответния партиен орган”.

В документа е поставен и въпроса за използване на членове на БКП за извършване на агентурна дейност, което дотогава е забранено.

След опита за преврат на Живков министър Дико Диков предлага членовете на партията да могат да се използват за агентурна работа без съгласуване със съответните партийни органи, както и да се приеме постановката „следствия, разпити и арести на членове на БКП се извършват без съгласуване със съответния партиен орган”.

Политбюро утвърждава малко по-късно и двете предложения.

Документът е включен в разширеното електронно издание „Държавна сигурност – войникът на партията” на Комисията по досиетата, 2015 г.