През втората половина на 40-те и през 50-те години на ХХ век комунистическият режим въвежда трудовата мобилизация, като една от формите на репресии, по ударите на която попадат лица, определени като „безделници” или „празноскитници”, включително и такива, които „прекарват голяма част от времето си в питейни заведения, кафенета, барове, сладкарници и др. подобни”.

Задължителният обществен труд към тази група хора се прилага като административна мярка без необходимостта от решение на съда.

Сайтът desebg.com публикува онлайн доклад от началника на отделение „Трудова мобилизация” относно: Подготвителната работа по мобилизацията за 1949 г.

Документът е адресиран до секретаря на МВР и хвърля светлина върху начина на организиране на трудовото мобилизиране, за броя на предложените за включване в него мъже и жени, както и за обектите, на които те следва да работят принудително.

Репресивната мярка на режима след 9 септември 1944 г. е приета със Закон за трудовото мобилизиране на безделниците и празноскитниците през 1946 г.

В него е посочено, че „всички работоспособни български поданици от двата пола, навършили 16-годишна възраст и не по-стари от 50, а за жените 45 години, които са се отдали на безделие, празноскитане или прекарват голяма част от времето си в питейни заведения, кафенета, барове, сладкарници и др. подобни, се мобилизират за задължителен обществен труд”.

Целта на мярката е „да приучи мобилизираните на полезен труд, да развие у тях любов към обществената работа, да премахне лошите им привички и същевременно да използува физическата им енергия и умствените им способности за повдигане производството и благоустройството на страната”.

Трудът на мобилизираните се използува строежа на пътища, жп линии, канали, язовири, постройки, укрепване пороища, корекция на реки, залесяване, обработване на държавни или обществени стопанства, както и на работа в мини, кариери, фабрики, работилници и др.

От документа става ясно, че за 1949 г. са включени общо 2045 души, от които 1612 мъже и 433 жени. В тази общо цифра не влизат градовете София и Пловдив, откъдето не са предложени хора към момента на съставяне на доклада.

Често сред определените като „безделниците” и „празноскитащите” попадат близки на въдворени в трудово-възпитателните общежития (ТВО) противници на режима.

В документа са посочени и обектите, на които включените в трудовата мобилизация ще работят.

Това са напоителен канал при село Чомаковци, Бяла Слатина; корекция на река Искър при Гигенска Махала, Никополско и село Оряховица, Плевенско; строежа на мост при село Гиген, Никополско; напоителен канал при село Голямо Малово, Годечко; корекции на река Лесновска при село Робертово (днес Равно поле) и село Долни Богров, Софийско; държавно тухларна фабрика в Красно село, София; строежи на Министерството на строежите и пътищата; строеж на отводнителни канали в Бръшленска и Айдемирска низини; строеж на отводнителни канали и диги при Видин.

Публикувана е и таблица за наличния инвентар и облекло на отделение „Трудова мобилизация” при МВР.

Документът е включен в разширения електронен вариант на сборника „Държавна сигурност – административни, принудителни и наказателни мерки” на Комисията по досиетата, 2014 г.