|
Как режимът на БКП организира трудовата мобилизация на „безделниците” от кафенетата, баровете и сладкарниците ПДФ Е-мейл
Документи - МВР
Написано от Христо Христов   
Сряда, 25 Май 2016 13:52

altПрез втората половина на 40-те и през 50-те години на ХХ век комунистическият режим въвежда трудовата мобилизация, като една от формите на репресии, по ударите на която попадат лица, определени като „безделници” или „празноскитници”, включително и такива, които „прекарват голяма част от времето си в питейни заведения, кафенета, барове, сладкарници и др. подобни”.

Задължителният обществен труд към тази група хора се прилага като административна мярка без необходимостта от решение на съда.

Сайтът desebg.com публикува онлайн доклад от началника на отделение „Трудова мобилизация” относно: Подготвителната работа по мобилизацията за 1949 г.

Документът е адресиран до секретаря на МВР и хвърля светлина върху начина на организиране на трудовото мобилизиране, за броя на предложените за включване в него мъже и жени, както и за обектите, на които те следва да работят принудително.

Репресивната мярка на режима след 9 септември 1944 г. е приета със Закон за трудовото мобилизиране на безделниците и празноскитниците през 1946 г.

В него е посочено, че „всички работоспособни български поданици от двата пола, навършили 16-годишна възраст и не по-стари от 50, а за жените 45 години, които са се отдали на безделие, празноскитане или прекарват голяма част от времето си в питейни заведения, кафенета, барове, сладкарници и др. подобни, се мобилизират за задължителен обществен труд”.

Целта на мярката е „да приучи мобилизираните на полезен труд, да развие у тях любов към обществената работа, да премахне лошите им привички и същевременно да използува физическата им енергия и умствените им способности за повдигане производството и благоустройството на страната”.

Трудът на мобилизираните се използува строежа на пътища, жп линии, канали, язовири, постройки, укрепване пороища, корекция на реки, залесяване, обработване на държавни или обществени стопанства, както и на работа в мини, кариери, фабрики, работилници и др.

От документа става ясно, че за 1949 г. са включени общо 2045 души, от които 1612 мъже и 433 жени. В тази общо цифра не влизат градовете София и Пловдив, откъдето не са предложени хора към момента на съставяне на доклада.

Често сред определените като „безделниците” и „празноскитащите” попадат близки на въдворени в трудово-възпитателните общежития (ТВО) противници на режима.

В документа са посочени и обектите, на които включените в трудовата мобилизация ще работят.

Това са напоителен канал при село Чомаковци, Бяла Слатина; корекция на река Искър при Гигенска Махала, Никополско и село Оряховица, Плевенско; строежа на мост при село Гиген, Никополско; напоителен канал при село Голямо Малово, Годечко; корекции на река Лесновска при село Робертово (днес Равно поле) и село Долни Богров, Софийско; държавно тухларна фабрика в Красно село, София; строежи на Министерството на строежите и пътищата; строеж на отводнителни канали в Бръшленска и Айдемирска низини; строеж на отводнителни канали и диги при Видин.

Публикувана е и таблица за наличния инвентар и облекло на отделение „Трудова мобилизация” при МВР.

Документът е включен в разширения електронен вариант на сборника „Държавна сигурност – административни, принудителни и наказателни мерки” на Комисията по досиетата, 2014 г.

 

alt

alt

alt

alt

alt

alt

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов