Сайтът desebg.com публикува разтърсващия разказ на земеделския лидер Г. М. Димитров за това, как е успял да се спаси от кървава хайка, подготвена му от българска компартия през лятото на 1945 г.

В него той описва начина, по който е успял да се измъкне от поставената му охрана пред дома му, сред която и „цивилни агенти на НКВД” и да потърси убежище при дипломатически представители на САЩ.

Разказва как съпругата му и секретарката му Мара Рачова веднага са били арестувани и подложени на изтезания до несвяст.

Г. М. Димитров посочва, че жена му е спасена, след като британският премиер Уинстън Чърчил лично се застъпва за освобождаването ѝ,  с искане до комунистическото управление, „придружено с остър език по повод на грубияните, които водят война с жени”.

Земеделският лидер отбелязва със съжаление, че западната намеса не е успяла да спаси неговата секретарка Мара Рачова – „крехкото младо момиче не можа да издържи „разпита” (виж подробности за съдбата на Мара Рачова - ТУК).

Г. М. Димитров дава и общата картина на комунистическите репресии след Деветосептемврийския преврат: „25 000 български граждани са били ликвидирани и кървавото клане все още продължава”.

Той още посочва, че докато България е търсила капитулация в Кайро с англо-американските сили Русия е обявил война на страната ни и я е окупирал без боеве, а „най-късата война, записана в историята, беше най-прозрачно в нейните [на Русия] разбойнически цели”.

Свидетелството му е публикувано, след като той се спасява на Запад, във в. „Новия водач”.  Държавна сигурност го препечатва на машинопис, документ, който достига до нас чрез архивите на репресивния апарат на БКП, а desebg.com му дава гласност онлайн. Някой от ДС е уточнил на ръка върху първата страница от документа, че вестникът е "мръсно социалдемократическо вестниче".

Редакционното мото на статията е „Бягството на един български патриот от кървавата комунистическа чистка”, а заглавието е „Американският министър стоеше с пушка в ръка”.

Г. М. Димитров описва и сблъсъка между американските и съветските представители, след като войници на последните поставят под блокада вилата, в която дипломатите на САЩ дават убежище на преследвания български политически лидер.

През 1945 г. той се превръща в мишена №1 на дошлите на власт със съветска окупация на България през септември 1944 г. комунисти заради голямото влияние, което има БЗНС.

Отстранен е чрез разцепване на земеделския съюз, а заради влошеното му здравословно състояние компартията отлага ареста му, като поставя денонощна охрана пред дома му.

Преговорите между американците и руснаците за съдбата му продължават няколко месеца, като накрая САЩ издействат той и съпругата му да напуснат безпрепятствено България.

Комунистите обаче не разрешават с тях да отпътуват двете им деца. Синът им почива на 25-годишна възраст, а на родителите не им е разрешено да пристигнат и да се простят с него. Комунистическият режим пуска при тях в Америка дъщеря им Анастасия (Мозер) четвърт век по-късно, през 60-те години на ХХ век.

В политическа емиграция Г. М. Димитров подновява дейността на създадения от него още през 1941 г. зад граница Български национален комитет, който от 1948 г. се превръща в една от големите антикомунистически български емигрантски организации.

В изгнание земеделският лидер стои в основата на политическата инициатива за създаването българската рота 4093 в НАТО през 1951 г. По-късно, като представител на Обществото на поробените народи, той символично запазва и стола на България в Европейския съюз, в който тя е пълноправен член от 2007 г.

Документът е включен в разширения документален вариант на сборника „Държавна сигурност и политическите партии в България 1944-1989” на Комисията по досиетата, 2014 г.