Две десетилетия след началото на управлението на БКП нейният репресивен апарат – Държавна сигурност е имала редица слабости в работата си по агентурното обезпечаване на създаденото през втората половина на 40-те години предприятие за организиране на туризма в страната и извън него – „Балкантурист”.

Незадоволителната работа и пропуските са признати от самата ДС в един от документите ѝ, който desebg.com публикува онлайн.

Той е строго секретна справка относно: Състоянието на работата ни с агентурата и доверените връзки в „Балкантурист”. Документът е от ноември 1963 г. и е на контраразузнавателната структура във Второ управление на ДС, натоварена да работи по линия на туризма.

ДС се самообвинява, че не е успяла да създаде „здраво и работоспособно” агентурно ядро в държавното предприятие въпреки 9-те си агента и 5 доверителни връзки (ДВ).

„Целият наш апарат е с добра езикова и политическа подготовка, с изработени маниери и навици за създаване на контакти с чужденци, дори в някои случаи действат в тази насока повече отколкото е необходимо”, е посочено в справката.

Една от причините е формалното ръководство и възпитание на агентурата, а другата лошата организация при поставянето на задачите.

ДС признава, че екскурзоводите от „западния сектор” са обслужили през годината 457 групи, а „сведенията, които сме получили от нашата агентура и ДВ съвсем не отговаря на това, което би могло да се даде”.

Посочен е броят на агентурните донесения, които са дали през годината отделни агенти, както и е назован оперативният работник от отдел „Екскурзоводи” при „Балкантурист”, който разпределил една от най-добрите агентки не да развежда западни групи, а такива от социалистическите страни.

„Работата с доверителните връзки определено може да се каже, че е на още по-ниско ниво”, самобичуват се контраразузнавачите. Използването им е било без план, а повечето срещи с тях са били формални – проведени са набързо или по телефон.

Централният отдел не е бил в състояние да подпомогне „другарите от Варна и Бургас” със сведения за прояви на някои от чужденците.

В заключението ДС си признава, че „не се получиха почти никакви сведения, въз основа на които да се отпочне активна работа по някой обект”.

Документът е включен в разширения електронен вариант на сборника „Държавна сигурност и туризмът” на Комисията по досиетата, 2014 г.