Държавна сигурност е наблюдавала, засичала и следяла всеки опит за създаването на каквато и да е инициатива, която се отклонява от линията на комунистическата партия и има наченки на критики към тоталитарният комунистически режим, представян като „развит социализъм”.

Особено този контрол се засилва в края на управлението на БКП, когато започват за се появяват различни граждански организации, които режимът и ДС определят като „неформални”.

Такъв е случая с една от първите подобни граждански инициативи, а именно създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройство в България през 1988 г.

Сайтът desebg.com публикува онлайн секретна информация на МВР-ДС за създаването му на 3 ноември 1988 г., година преди генералният секретар на ЦК на БКП Тодор Живков да бъде принуден от Москва да се оттегли от властта в навечерието на падането на Берлинската стена, символизираща краха на съветския блок.

Секретната информация, под която в оригинала се е подписал министърът на вътрешните работи, е издадена само в 3 броя като първият е изпратен на Тодор Живков, а останалите две са останали в МВР.

От документа става ясно, че за създаването на Клуба е използван семинар на катедра „Научен комунизъм” в Софийския университет. В него участие са взели 50 студенти и преподаватели от университета и около 100 външни лица.

Основна фигура на събитието е изиграл проф. Иван Николов, бивш директор на Института по социално управление при АОНСУ, който е прочел програмна декларация за създаването на клуба. Той е съобщил и по чия инициатива се създава клуба – сред имената са тези на писателите Христо Радевски, Радой Ралин и редица професори от университета.

Клубът си поставя за цел публично да обсъжда „най-актуалните и наболели политически проблеми”. Посочено е, че новата организация ще работи в няколко насоки като икономическото състояние в страната, човешките права и граждански свободи, екологични, демографски проблеми и др. Докладвано е и кои лица са предложени за ръководството на клуба. Отбелязано е, че организацията се създава по подобие на няколкото стотици подобни организации за гласност в СССР.

Документът е в включен в разширения електронен вариант на сборника „Държавна сигурност срещу гражданските организации 1988-1990” на Комисията по досиетата, 2013 г.