През лятото на 1950 г. в НРБ избухва първият селски бунт срещу насилствената колективизация, предприета от тоталитарната власт на БКП, а изумителното е, че в него участват близо 600 жени.

Този първи по рода си селски бунт в страните от Централна и Източна Европа се разиграва в село Козлодуй, Оряховско на 18 юли 1950 г. и продължава четири часа. Случилото се там е описано от Държавна сигурност, а документът за това desebg.com публикува онлайн.

Женският бунт е регистриран в строго секретен доклад относно: Активизиране на вражеските елементи и нередности във връзка с прибирането на реколтата и издължаване на държавните доставки. Състоянието на агентурно-оперативната работа на ДС по линия на селското стопанство.

Строго секретният документ е изготвен от началника на служба „С”, структурата, която по това време отговаря в Държавна сигурност за разработване на селячеството.

Женският бунт в село Козлодуй (град от 1969 г.) е категорична демонстрация срещу насилствената политика на БКП в селското стопанство, тъй като се случва по време на официалното посещение на помощник министъра (зам.-министър, б.а.) на земеделието Стоян Сюлемезов и представителя на ЦК на БКП Панко Георгиев.

ДС докладва, че пред двамата са организирали „демонстрация от 500-600 души – предимно жени против ТКЗС и държавните доставки”.

Бунтът е описан дословно така:

„В същата демонстрация са участвали повечето средни и бедни селяни, която е започнала в 7,30 часа сутринта и до към 11,30 часа същия ден. Присъстващите жени хорово са издигали лозунгите: Долу ТКЗС!”, „На сила ни накараха да влезем в ТКЗС!”, „Дайте ни хляб”, измираме от глад.”

Като главни организатори на невижданата по рода си демонстрация Държавна сигурност посочва следните селяни:

• Георги Параскевов Попов, притежаващ 170 декара земя, „новоприет член на ТКЗС и подал заявление за напускане на същото”;
• Флореско Младенов Петринов – „отявлен враг на народната власт, което сам той е заявявал много често на публични места”;
• Марин Георгиев Гунов – „член на БЗНС, опозиционно настроен”;
• Мария Ангелова Патроева – „притежаваща около 120 декера земя, новоприета членка на ТКЗС, подала заявление за напускане, вражески настроена към ОФ властта”.

Първите селски бунтове в Северозападна България и по-точно в Оряховско са описани от историка доц. Михаил Груев в изследването му „Преорани слогове” – колективизацията и социалната промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на ХХ век (2009).

В строго секретния доклад са посочени и още случаи на недоволство срещу насилствената колективизация и непосилните държавни доставки, въведени от комунистическия режим, които се стоварват върху раменете на селяните, които до този момент все още не са склонили да се включат в ТКЗС.

Документът е включен в разширения електронен вариант на сборника „Държавна сигурност и колективизацията 1949-1959” на Комисията по досиетата, 2015 г.