Когато след 9 септември 1944 г. дошлата на власт с окупацията на България от съветската армия комунистическа партия започва извършването на масови убийства и терор без съд и присъда, МВР е политизирано веднага и използвано за директна пропаганда в полза на Отечествения фронт.

Това разкриват архивни документи на МВР-ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява позив от името на комитета на Отечествения фронт при МВР, издаден през октомври 1944 г., въпреки че по това време вече именно ОФ е на власт.

Позивът е адресиран до всички комитети на ОФ и органи на администрацията в страната. Министър на вътрешните работи е Антон Югов (БКП)

Шокиращото е, че с позива се призовава към прекратяване на произвола и безотговорността над „най-висшата ценност – човешкия живот”, а в същото време терорът и убийствата без съд и присъди се вихрят с пълна сила.

Избитите и безследно изчезналите само в първите няколко месеца след Деветосептемврийския преврат доближават 30 000 души.

На този фонд ОФ-комитетът в МВР пропагандира сред държавната администрация за „духовност материален възход и благоденствие” и призовава за „правова, независима, демократична и мощта България”.

Само три години по-късно демокрацията в България е унищожена с помощта на Сталин и БКП поставя основата на своето тоталитарно управление.

С позива се призовава за незабавно създаването навсякъде на ОФ комитети и се подчертава, че „МВР е в ръцете на народа”.

Посочва се, че то не е вече създател и крепител на „кървави и концентрационни лагери” (през 1941 г. правителството създава селища на Държавна сигурност, които нямат нищо общо с лагерите след 9 септември 1944 г., б.а.).

Още н началото на следващата година режимът започва да създава трудови лагери от съветски тип, които надхвърлят 40, като най-големият от тях става „Белене” (1949-1959).

По същото време от Москва съветският поданик Георги Димитров вече е наредил да се готви и „народен съд”.

Позивът не пропуска да се поклони на съветската власт с „да живее великият Съветски съюз и всепобедна Червена армия”.

Документът е включен в разширения електронен вариант на сборника „Държавна сигурност и промените в България 1944-1947” на Комисията по досиетата, 2011 г.