Борбата срещу опозицията [след 9 септември 1944 г.] да се води главно на политическа основа. Не може милицията и административните органи да се справят сами и да изнесат борбата против враговете.

Такава директива е спусната от комунистическия кадър Антон Югов, оглавяващ МВР, след съвещание в министерството, проведено през септември 1945 г.

Това разкриват документи от архива на Държавна сигурност, които desebg.com публикува онлайн. Става въпрос за тактиката и действията на МВР и държавната и общинска администрация в лицето на областните директори, околийските началници и кметовете преди провеждането на първите следвоенни парламентарни избори през ноември 1945 г. за 26-то Обикновено Народно събрание.

Първоначално изборите са насрочени за август 1945 г., но под натиск на представителите на САЩ и Англия в Съюзната контролна комисия те са отложени за ноември същата година. В периода след 9 септември 1944 г. до изборите през ноември 1945 г. ОФ управлява при разпуснато предишно 25-но Народно събрание.

Въпреки това терорът на комунистическата партия в условията на присъствието на съветски войски в България продължава. Под лозунга, че се разправя с „фашисти” режимът не спира с репресии срещу голяма част от обществото след убийствата без съд и присъда и набързо проведената разправа чрез „народния съд”.

В МВР, което след 9 септември 1944 г. се оглавява само от кадри на компартията, смятат, че през 1945 г. наличието на политическа опозиция прави борбата по-трудна.

МВР изпраща указания до областните директори, околийските управители и кметовете в страната, както и до директора на народната милиция, а също така и до областните и околийските началници на милицията.

В тях се подчертава съдбоносното значение на парламентарните избори и се подчертава и за тежките последици при най-малката грешка от страна на управляващите.

Описана е опасността от допускането на опозиционни партии със свои вестници и възможност за критики към управлението, което налага „да удвоим нашето внимание и бдителност”, се посочва в документа.

Въпреки че на изборите през номеври 1945 г. е разрешено легалното съществуване на опозиционни партии опозицията ги бойкотира и не участва в тях, защото не са налице условията за провеждане на демократични избори.

При така създалата се обстановка партиите, влизащи в Отечествения фронт, печелят изборите при избирателна активност от 86%, като комунистите не постигат желаното мнозинство.

Отказът на политическата опозиция да влезе в следващото правителство променя тактиката към нея от страна на Кремъл и Сталин нарежда на сателита си в България – компартията да изолира и задуши опозицията, каквито действия са започнати през 1946 г., а крайната цел по ликвидирането на политическата опозиция е постигната през 1947 г.

Документите са включени в разширения електронен вариант за сборника „Държавна сигурност и промените в България 1944-1947” на Комисията по досиетата, 2011 г.