В следенето на българската интелигенция ДС се е натъквала на позиции, изразени от съветски творци, най-често писатели, които са гостували в България по време на различни творчески инициативи.

Това разкриват архиви документи на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Съветските писатели обаче не са били следени целенасочени, а засичането на техни изказвания и позиции е станало в резултат на слухтене около техните колеги.

Точно такъв случай разкрива строго секретно съобщение относно: Някои изказвания на заседанията на българската и съветската делегация при клуба на съветско-българската млада творческа интелигенция (литература група) от 1969 г.

Интересното е, че агентурната информация за случая е постъпила в Шесто управление за борба с идеологическата диверсия не в резултат на целенасочени оперативни действия, а поради самоинициативата на свой бивш секретен сътрудник под псевдонима „МАРИНОВ”.

Просто бившият агент е решил да си изпълни комунистическия дълг, като информира идеологическото управление на ДС за изказванията по време на дискусията със съветските си колеги, на която и самият той е присъствал, най-вероятно в качеството си на писател/поет.

Руските писатели се впуснали в подробен разговор за разликите в позициите на две свои литературни издания и западното влияние върху младите творци, на което в СССР плащали данък.

Един от съветските писатели категорично уточнил, че нямало младо и старо поколение, а само „тясна връзка с народа”.

Разгорял се е спор с българско участие относно революционното начало на младото поколение и необходимостта от „национално събуждане на руснаците и ясно национално диференциране на литературите в СССР.

Руският писател и литературовед Олег Михайлов в разговор с агента разяснил пред него,, че основите на социалистическия морал се крият в нравствеността на руския човек. Оттук произтичал и естествения афинитет на българите към Русия.

Българският писател – бивш агент обаче му опонирал, като му отговорил, че това не е марксическа постановка, а залитане по национал-шовинизма.

Бившият агент пояснил, че българското русофилство е „наистина всенародно явление”, но трябва да се разграничи „чорбаджийското русофилство”, което изразява симпатия съм руския император, от русофилството и прогресивните кръгове.

Този спор между българските и съветските писатели продължил и на Боровец, където Съюзът на българските писателите е имал свой дом.

„При тях балансът между патриотизма и интернационализма е нарушен, затова се стига до залитания”, заключава бившият агент.

Той посочва, че „друго за случая не можах и няма от кого да науча”.

Документът е включен в електронния вариант на сборника „Държавна сигурност и българската интелигенция” на Комисията по досиетата, 2015 г.