Тоталитарното управление на БКП е съсипало индустрията след национализацията ѝ през 1947 г. с некадърни действия и безумни решения, а отговорността за този провал е прехвърлена върху партийни функционери, които след ареста на Трайчо Костов и убийството му са обявени за негови поддръжници и „вредители” на комунистическата власт.

Това разкриват архивни документи на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Един от висшите партийни функционери, който е набеден за неудачното управление на национализираните частни предприятия в българската докумонистическа индустрия е Петко Кунин – член на Политбюро на ЦК на БКП (1945-1948), секретар на ЦК на БКП (1946-1947), министър на индустрията и занаятите (1947-1949) и  министър на финансите (1949).

 Паралелно с ареста на вицепремиера Трайчо Костов са арестувани и редица други висши партийни членове и комунистически ръководители, един от които е Кунин.

Той също е разследван от ДС, а на монтиран съдебен процес е осъден като „вредител” и трайчокостовист.

В документ на следствието към Държвана сигурност от 1951 г. Петко Кунин е посочен като водещата фигура в нанесеното „вредителство” след извършената национализация и специално на индустриалните предприятия.

На негова „сметка” са прехвърлени всички грешки в извършената реконструкция и извършеното уедряване на индустрията.

„Вместо системно, планомерно, дълбоко обмислено и икономично провеждане на реконструкцията Кунин направи обратното – реконструкцията се проведе стихийно, непроучено, скъпо при редица крупни грешки и неправилности”, посочва следствието в Държавна сигурност.

В документа, който представлява строго поверителна информация за „Основни методи и форми на вредителска дейност, проведена от осъдените трайчокостовисти Петко Кунин, Борис Живков, Гевренов и други в областта на промишлеността”, е съставен списък на предприятия, които не са включени общо 29 завади и фабрики, които не са включени в петгодишния план след 1949 г., но за същата година са ангажирани държавни средства за над 6,4 млрд. лв.

Документът е включен в разширения електронен вариант на сборника „Държавна сигурност и "врага с партиен билет 1944-1991” на Комисията по досиетата, 2017 г.