Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Дори гастролиращите в ГДР музиканти и артисти, не искали да се връщат в комунистическа България |
Документи - МВР |
Написано от Христо Христов |
Сряда, 29 Август 2018 11:17 |
Той представлява строго секретна справка относно: Прояви на артисти и музиканти на постоянна работа в ГДР. Документът е изготвен от групата на ДС в Източен Берлин през 1974 г. и е адресиран до МВР, като копие е изпратено на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия. В него се посочва, че по международна спогодба с ГДР там на постоянна работа са около 350 театрални и оперни артисти и 170 музиканти и естрадни изпълнители. Същите работят в театрите на 49 града и оперите на 39 населени местна в ГДР, както и в увеселителни заведения на 24 града. Музикантите са организирани в 43 оркестъра, които постоянно пътуват. Около 40 музиканти са свирели в германски оркестри. От импресарско право комунистическа България е получавала тогава по 500 000 марки. Наред с добрия имидж, който са имали по-голямата част от българските музиканти и артисти, Държавна сигурност отбелязва, че сред някои от тях имало и отрицателни прояви. Според ДС те се изразявали в морална разпуснатост, трансфер на валута, незаконна търговия и „дребни мошеничества”. Подчертано е, че някои музикални изпълнители не желаели да се завърнат в НРБ и търсели връзка с граждани на ГДР, която да доведе до брак. Импресарската агенция е обвинена от ДС, че е допускала в ГДР да отиват музиканти и артисти без „необходимата политическа и морална устойчивост”. В справката е описан пътя, по който са сключвани договорите и факта, че ДС е нямала контрол върху този процес, така както ѝ се е искало. Държавна сигурност признава, че няма агентурно покритие върху дейността на българските музиканти и артисти, оправдавайки се с голямата им разпръснатост в различни населени места. Документът е включен в разширения електронен вариант на сборника „Държавна сигурност и българското музикално изкуство 1944-1991” на Комисия по досиетата, 2016 г.
|