Личното неодобрение на лидера на БКП и министър-председател Георги Димитров е довело до непризнаването на избора на епископ Андрей Нюйоркски за представител на Българската православна църква в Америка за един дълъг период от време – 1947-1963 г. от страна на комунистическия режим в България.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява рапорт на оперативен работник до началника на отдел Втори на Държавна сигурност от 1949 г.

В него се посочва, че лично Георги Димитров е дал нареждане на директора на изповеданията – пълномощен министър Димитър Илиев – да се нареди да се снеме мандата на епископ Андрей в Америка.

Нареждането на близкия до Сталин комунистически ръководител е разгледано като резолюция на министър-председателя от Светия Синод, който провежда няколко заседания по случая, като в крайна сметка вземат решение въз основа само на искането на Димитров.

Протоколите от заседанията са изпратени на Андрей Нюйоркски от Светия Синод по собствен път, а не чрез Министерството на външните работи.

Скандалът е използван в САЩ като сериозни аргументи за липса на свобода на изповеданията в комунистическа България.

Андрей Нюйорски е роден в село Врачеш, Ботевградско, под светското име Стоян Николов Петков. Той учи в Софийската духовна семинария (1903-1909), е след това продължава образованието си в Московската духовна академия (1911-1916).
По време на Балканската война служи в българската армия и като санитар в руската армия (1914-1915). В продължение на две години работи като учител в Русия, но след болшевишката революция се завръща в България.

Работи последователно като секретар и инспектор към Министерството на външните работи (1919-1921), учител в Софийската духовна семинария (1921-1926), ръководител на отдела за култура и просвета към Светия Синод (1926-1929).
През 1928 г. Стоян Петков поема пътя на монашеството, приемайки името Андрей. През 1929 г. е хиротонисан за епископ с титла Велички и назначен за викарий на Варненско-Преславския митрополит Симеон.

През 1937 г. Светия синод изпраща Андрей да управлява Българската източноправославна епархия в Америка със седалище в Ню Йорк. Това всъщност е удобен начин той да бъде отстранен като влиятелна фигура в църквата. По време на Втората световна война е представител на Българската екзархия в Истанбул и взима участие в преговорите по вдигане на схизмата през 1945 г.

Като митрополит, избран от емигрантската общност в Америка през 1947 г., дълги години (до 1963 г.) той остава непризнат от комунистическия режим, който прави така, че ръководството на БПЦ прекратява контактите с него.

През тези години поддържа активни контакти с българската емигрантска общност в Америка, Западна Европа и Австралия. През 60-те години Митрополит Андрей се завръща в България като легитимен член на Светия синод до 1972 г., когато почива.

Документът е включен в разширения електронен вариант на сборника „Държавна сигурност и вероизповеданията – част 1 Българска православна църква 1944-1991” на Комисията по досиетата 2017 г.